Кризата в здравеопазването в Либия има ново лице: седемгодишната Сохан, която страда от муковисцидоза, наричана и кистозна фиброза – генетично предавана болест. Семейството ѝ не успява да ѝ подсигури лекарска грижа в Либия, затова решава да поеме по често смъртоносния път през Средиземно море към Италия. Майката на Сохан споделя снимка на дъщеря си на лодката на трафикантите и тя бързо се разпространява в интернет.

Само ден по-късно се случва това: десетки семейства на деца, които страдат от същото заболяване, излизат на протест в либийската столица Триполи. Те настояват за достъп до медикаменти и изграждането на диагностични центрове в страната.

След свалянето на либийския диктатор Муамар Кадафи през 2011 година, в Либия властва политически хаос. От 2014 година страната е разделена на две – с две отделни правителства в източната и западната част на Либия. Подкрепената от ООН администрация е известна като Правителството на националното обединение и е базирана в Триполи, откъдето е и семейството на Сохан. Другото правителство, известно като Камарата на представителите, е със седалище в град Тобрук. Многократно през последните десет години всяко от тези правителства опитва безуспешно да наложи контрола си над цялата страна.

Нестабилността се отразява на здравната система на Либия дотолкова, че нови болници не се строят, а някои медикаменти или са дефицитни, или изобщо ги няма. През декември 2021 година СЗО публикува доклад, според който в южната и източната част на Либия около една трета от медицинските центрове не функционират, а голям процент функционират „само частично“.

Отчаяние и безизходица

В последните седем години семейството на Сохан е плащало за частни лаборатории в съседен Тунис и е поръчвало лекарства през частни фармацевти. Без лекарствата си Сохан не би могла да оцелее. „Пратих медицинския ѝ картон на либийските здравни власти няколко пъти, но отговорът винаги беше, че няма бюджет“, разказва майката на Сохан. „Всичко беше скъпо, сложно за доставка и недостъпно за нас. Наблюдавах как състоянието на дъщеря ми се влошава. Опитахме абсолютно всичко в Либия.“

Документи, с които ДВ разполага, показват, че над 60 либийски семейства официално са подали молби до тамошното министерство на здравеопазването за предоставяне на лечение на кистозна фиброза. Махмуд Абу Дабус, председател на Националната организация за подкрепа на донорството в Либия, казва, че семейството на Сохан не е било първото, което решава да поеме по опасния път към Европа заради липса на здравни грижи. „Това е ужасяващ знак, че Либия не успява да покрие дори базисните здравни нужди на хората“, казва Дабус.

Преди около десет дни Сохан и семейството ѝ попадат под обстрела на Либийската брегова охрана, докато са в лодката, опитваща да прекоси Средиземно море. След като разбират, че всички на борда на лодката са либийци, властите ги оставят да излязат в международни води. Много други мигранти нямат този късмет. Според информацията на проекта Международна организация за изчезнали мигранти над 63 000 души са загинали или изчезнали от 2014 година насам. Истинският им брой навярно е много по-голям.

Либийското правителство не казва и не прави нищо

Семейството пристига на италианския остров Лампедуза, който е на около 420 км от либийския бряг и трафикантите често пътуват до него. Те са настанени в убежище, което не е климатизирано. „Болестта на Сохан не позволява тя да стои на горещо или да е дехидратирана, дори малко обезводняване може да я изпрати в интензивното“, обяснява майката.

Към този момент обаче снимката, която тя е качила на дъщеря си в социалните мрежи, вече е вирална. Правителството на националното обединение на Либия заявява, че ще поеме финансирането на лечението на Сохан в Италия. „Свързаха се с нас веднъж, но после всичко спря. Нито едно официално лице не ни е търсило с конкретни стъпки, които да предприемем“, споделя майката на Сохран.

Опитите на ДВ да се свърже с либийското министерство на здравеопазването бяха безуспешни – до публикуването на този текст не беше получен отговор.

Това изобщо не изненадва Тарик Ламлум – председател на либийската правозащитна организация „Белади“. Неговият опит показва, че подкрепата на правителството обикновено се изчерпва само с един политически коментар. Реакцията на Триполи не е резултат от чувство за отговорност, а от фурора в социалните мрежи, смята Ламлум.

Той е притеснен, че историята на Сохран може да се превърне в пример за други семейства, които преминават през подобни изпитания. „Едно семейство вече се свърза с мен. Питаха ме за подробности за пътуването до Италия и дали могат и те да го направят“, казва правозащитникът. „Вместо да превръщаме в пример случаят на семейство, на което се налага да прекоси морето, за да лексува детето си, държавата трябва просто да осигури адекватни грижи за гражданите си.“