Календарите за срещи на министри, депутати, кметове и още много хора, които участват в правенето на политики и нормативни актове, ще влизат в Регистъра на лобистите. Това ще става чрез синхронизиране и електронен обмен на данни. Това става ясно от официално съобщение на министерство на правосъдието, предава СЕГА.
От него става ясно, че МП е публикувало за обществено обсъждане проекта на Наредба за Регистъра за прозрачност – ключовият подзаконов акт за прилагането на Закона за прозрачност при представителство на интереси, известен като закона за регулация на лобистката дейност.
Документът е свързан с влизането в сила на нормативната рамка за регулиране на лобистките дейности и е решаващ за изпълнението както на ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост, така и за процеса по присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
С наредбата се уреждат редът за вписване, заличаване и удостоверяване на обстоятелства в Регистъра за прозрачност, както и условията за поддържане на календарите за срещи на лицата и институциите, обхванати от закона.
Регистърът ще се поддържа от Сметната палата и ще функционира като централизирана електронна система, която ще осигурява публичност на контактите между представители на интереси и органите на публичната власт. Чрез автоматизиран обмен на данни той ще бъде свързан с календарите за срещи на Народното събрание и народните представители, президента и вицепрезидента, Министерския съвет, министрите и политическите им кабинети, областните управители, кметовете, председателите на общински съвети и общинските съветници, както и с други публични институции, които приемат нормативни и общи административни актове.
Проектът предвижда тези органи и лица да осигурят връзка между своите календари за срещи и Регистъра за прозрачност. Така за първи път ще бъде създадена възможност за проследяване и документиране на външното влияние върху процеса на изработване на политики и нормативни актове.
Според мотивите към проекта Регистърът има за цел да гарантира по-висока прозрачност и отчетност при вземането на управленски решения, да улесни участието на заинтересованите страни в законодателния процес и да създаде т.нар. „законодателен отпечатък“ – възможност да се проследява кои организации и лица са участвали в процеса на формиране на дадена политика.
В мотивите на проекта е посочено, че за да започнат правните и техническите процедури по изграждането на Регистъра и той да бъде въведен в експлоатация в предвидените от закона срокове, наредбата трябва да бъде приета и обнародвана до 30 юни 2026 г.
В регистъра ще се вписват представителите на интереси, които отговарят на условията в чл. 13 от закона за лобизма. Сред тях са да осъществяват представителство на интереси редовно по занятие; по търговски начин за трети лица или е възложено срещу възнаграждение.
За физическите лица ще се изискват следните данни: имена, ЕГН, данни за контакт, сфера на дейност, данни за проекти на актове, по които се осъществява представителство на интереси, декларация дали представителството се осъществява срещу заплащане, или безплатно.
Юридическите лица пък ще вписват идентификационния си код, наименование и правна форма, данни за контакт, сфера на дейност, брой служители, декларация дали представителството на интереси е безплатно, или не и др.
Когато се лобира срещу заплащане, тогава ще трябва да се посочи и човекът, по чието възлагане се прави това. Информацията се вписва в регистъра по начин, който осигурява ясно разграничаване между представителя на интереси и възложителя.
В мотивите се посочва, че Законът за прозрачност при представителство на интереси предвижда вписването в регистъра да се извършва самостоятелно по електронен път, като регистрацията не подлежи на одобрение от служител на администрацията. Това действие е важно проявление на принципа на добросъвестност и почтеност като лицата предприемат вписване, когато сами преценят, че предпоставките за това са налице, се казва още в мотивите.
Изтъква се още, че регистърът има за цел да гарантира по-висока прозрачност и отчетност при вземането на управленски решения, да улесни участието на заинтересованите страни в законодателния процес и да създаде т.нар. „законодателен отпечатък“ – възможност да се проследява кои организации и лица са участвали в процеса на формиране на дадена политика.
До 25 юни може да се предоставят становища по проекта на наредба.
Bairak.bg
