Кой е той
Георги Стефанов Стоев – Джеки Стоев, е роден в София на 22 март 1941 г. Брат е на известния художник Любен Стоев. Първоначално учи биология в Софийския университет, през 1966 г. завършва биология в Дрезден, а през 1972 г. – кинорежисура във ВИТИЗ. От 1967 г. работи в Студията за научнопопулярни и документални филми, чийто директор е през 1992-1993 г. Автор е на десетки научнопопулярни, документални и игрални филми. Носител на около 50 национални и международни награди. Над половин век работи съвместно с актьора и звукооператор Джони Пенков и сценариста Чарли Илиев. Баща е на немския музикант Ray van Zeschau и на оператора Антони Стоев. Именитият режисьор е автор и на книгите „Бай дъ уей…(„Между другото“) и „Надали, ама а дано. А дано, ама надали. Истории със сексуален и политически характер“ в съавторство с Джони Пенков.
– Г-н Стоев, както всяка пролет и сега започвате лечебно гладуване. Правите го често. Защо?
– Защото се чувствам после като прероден. Гладувал съм година и половина. Не наведнъж, а всяко лято по седмица-две преди почивката на морето. И няма да се консултирам с лекар, защото практикувам лечебен глад от години. Още преди 1970 г. имах тежка язва, която много ме тормозеше. Веднъж се прибирахме от Ахтопол, а аз цял ден бях превит от болка. Срещнах приятел, който ми каза да спра да ям за 15-ина дни, само на вода да карам и ще се оправя. Е, той ми обясни и доста неща след това със захранването. Но след това от ингвиналната ми херния и травма на коляното нищо не остана. Така че не съм започнал с лечебното гладуване на популярната Лидия Ковачева. После реших да посветя филм за лечебното гладуване и събрах поне стотина случая като моя – все хора, които церят болежки с глад. Но изведнъж се реши да правя игрален филм и всичко остана на заден план. И така всяко лято гладувам, после заминаваме за морето с Диана.
– А тя практикува ли гладуване?
– Не, само от време на време. Опитва по пълнолуние да е само на вода. Това и аз го правя и добре ни се отразява.
– С Диана не сте женен, не мислите ли да го направите?
Звездна кухня с Мила и Толик
– Не сме обвързани с брак, живеем като промкомбинат. Минавало ми е през годините в главата да й предложа, например в ефир, да падна на колене с пръстен, но после се сещам, че може да не мога да се изправя, нали съм на възраст, и се отказах. Това и друг път съм го разказвал, но хората се радват, като го кажа.
– А мъж под чехъл ли сте?
– Е, да. Потомствен при това, защото и баща ми е бил такъв (смее се).
– Завършиха ли снимките ви на игралния филм „Аврора“, а снимате и за телепатията?
– Още малко имам до края на снимките и като приключа, ще си почина малко. Заслужавам.
– Как се свързахте със сина на големия италиански актьор Микеле Плачидо – Брено Плачидо, който изпълнява главната роля в лентата?
– Филмът има и италиански продуцент. Той осъществи контакта. Не познавам лично Микеле Плачидо. Филмът е българско-италианска копродукция. В по-малка роля участва и прочутият италиански актьор Франко Неро. Италианският копродуцент осигурява снимките в Италия.
– Наричат ви мухабет мениджър, добър сте със словото, но сте завършили биология.
– Ха-ха, да, така е. Открай време исках да се занимавам с кино, обаче общото мнение на семейството ми беше, че е най-добре да не си губя времето с глупости и да следвам биология. Защото откъде да знам имам ли талант? Един приятел, който искаше да стане писател, ми четеше глупостите, които беше написал…
– Как стана така, че се записахте студент в Дрезден? Тогава не беше ли почти невъзможно да се следва в чужбина?
– Майка ми е следвала в Германия. Беше зъболекарка и през 1961 г. отиде на работа в ГДР. Така отидох там. Пристигнах в Берлин на 12 август 1961 г. – деня, в който започнаха да издигат стената. Завърших през 1966-а. Но много исках да работя в киното и като се върнах в България, отидох в Студията за научнопопулярни филми. Тогава законът беше такъв, че ако не си завършил кино, не можеш да работиш в тази област. Обаче аз бях биолог, така че все пак бях подходящ за научнопопулярните филми. Явих се първо на конкурс за асистент-оператори, след това станах асистент-режисьор…
– Не сте ли имали неприятности с ДС заради приказките си?
– Не, защото, като се върнах от Германия, те ме поканиха да вляза в техните редици. Казаха ми, че ще трябва да съобщавам, ако някой заговори против партията. Аз им отказах мило: „Ако някой каже нещо против родината или партията, аз съм първият, който ще скочи да защитава социалистическата идея. А да ви съобщавам кой разпространява политически вицове не върви, защото аз ги разказвам повече. Щом ми дойде нещо на езика, веднага го казвам“. Тогава са ме описали като „неподходящ“. Така с Чарли, сценариста ми, и с Джони се измъкнахме. „Чарли, Джеки, Джони – ония с кучешките имена…“. Така ни наричаха тогава.
– А защо сте Джеки, а не Жоро или Гошо?
– Така ме нарекла баба ми, защото по времето, когато съм се родил, гледала „Детето“ на Чарли Чаплин с Джеки Куган. И оттам тръгва.
– Знам, че обичате да плувате, а какво друго хоби имате?
– Запълвам живота си с учене на английски, играене на бридж в интернет и подводен риболов. Харпунджия съм, много обичам да се гмуркам. Прекарвам си голямата част от лятото на морето. Преди години за първи път от доста време момиче каза „ох“, като ме видя. Гмурнах се много надълбоко и се застоях под водата близо минута. Свърши ми въздухът и заплувах с все сила нагоре. Когато се показах рязко на повърхността, си поех въздух с цели гърди. А през това време девойката дошла да хвърля въдица. Хвана се за сърцето и извика: „ох“!
– А какво е щастието за зевзек като вас?
– Със сигурност не е въпрос на имане, а на характер. Гледам да не се ядосвам, да ми е хубаво. Мечтая да продължавам да правя филми, които да радват хората. Единственото, което ме е възмущавало винаги, е, че е свързано с много работа. Аз не съм мързелив човек, не. Просто не обичам труда.
– Е как така? А какъв искахте да станете като малък?
– Да съм цар. Защото обожавах пресни бадеми, но исках все някой да ми ги бели. В този дух е и табелката на вратата ми, която Джони Пенков окачи преди години. Надписът гласи: „Тук от 1941 г. си почива Джеки Стоев, режисьор“ (смее се).
