Румен Радев обясни внимателно пред медиите защо неговото правителство не е съгласно с всички санкции от поредния 21 пакет, който ЕС подготвя срещу Русия. Политико пише за нашия премиер като “скептик за Украйна” и явно показва, че “началниците” в Брюксел да разбрали, че се слага край на безропотното послушание към тях на дългогодишния премиер Бойко Борисов, който остава в миналото..

Войната в Украйна отдавна излезе извън окопите и се разпростря върху икономиката, енергетиката, спорта, културата, а сега тръгва да обхваща и религиите. Мисля, че времето на кръстоносните походи приключи. По отношение на новия пакет санкции на ЕС срещу Русия България ще следи те да не рефлектират негативно върху българската икономика и енергетика. Това е 21-вият пакет санкции и трябва да си зададем въпроса по какъв начин тези санкции спряха войната и спомогнаха за мира. Това обясни Радев пред българските медии преди да отпътува днес по-късно за среща на най-високо ниво на върха на ЕС в Брюксел, където темата за Украйна и за новите санкции срещу Русия ще бъде основна.

Споразумението между САЩ и Иран е много крехко, а във военния конфликт в Близкия изток има и трета страна – Държавата Израел, която също преследва своите цели. Очаквам да има всеобхватен подход към този започнал процес на умиротворяване, така че да участва Израел, както и двете воюващи страни САЩ и Иран, и да се намери трайно решение, което да доведе и до реален спад на цените на горивата възможно най-скоро.

За съжаление политическото ръководство на Република Северна Македония упорито върви срещу интереса на своите собствени граждани да имат по-бързо полагащата им се европейска интеграция. Политиката на насаждане на език на омразата, на липса на каквато и да е толерантност, на изопачаване на историята и превръщането й в инструмент в международните отношения и потъпкването на човешките права, няма да доведе до нищо добро. Никак не е случайно, че в преговорната рамка за европейската перспектива на РСМ е заложено вписването на българите в нейната Конституция и изпълнение на договореностите, особено по втория протокол от споразумението.

Украинският скептик: Румен Радев от България, анализира и прогнозира либералният флагман от Брюксел какво да се очаква от нашата позиция по украинския въпрос.

Бившият президент на България сложи край на дългогодишна вътрешнополитическа патова ситуация, когато подаде оставка през януари, основа собствена партия и спечели убедително на последвалите избори. Въпреки че преди това е присъствал на заседания на Европейския съвет поради конституционна особеност, която забраняваше на служебните министър-председатели да представляват София в Брюксел, това ще бъде първата му среща на върха като ръководител на правителството.

Пристигането му може да усложни усилията за запазване на единния фронт на ЕС срещу Украйна.
Миналата година Радев заяви, че Киев е „обречен“ във войната си срещу Русия и се противопостави на увеличаването на военната помощ от ЕС или на „изливането на повече оръжия“ в Украйна. Той също така обвини европейските лидери за подкрепата на контраофанзивата на Украйна, заявявайки, че тя е довела до „стотици хиляди“ жертви.
Той се сблъска запомнящо се с украинския президент Володимир Зеленски по време на телевизионна среща през 2023 г., когато украинският лидер публично го смъмри за това, което критиците определиха като приятелски настроени към Кремъл позиции. Епизодът постави Радев в лагер, в който е и словакът Роберт Фицо, друг чест критик на западната подкрепа за Украйна, който е развил по-топли връзки с Москва.

Няколко вътрешни лица от Брюксел вече са предпазливи. България може да се превърне в препъни камък в преговорите за бъдещи санкции срещу Русия, според втори и трети европейски дипломати. ЕС се надява да одобри 21-ви пакет от санкции през следващите месеци, но вторият дипломат каза, че София вече „се заяжда“, въпреки че източникът на възраженията ѝ остава неясен.
Въпреки това третият дипломат постави под въпрос дали Радев би бил готов – или способен – да играе обструкционистката роля, която Орбан дълго време заемаше в Съвета.

Политико: Новата политическа аритметика на Европейския съвет

Четирима новоназначени министър-председатели се присъединяват към масата на лидерите на ЕС.

Четирима нови министър-председатели ще се присъединят към лидерите на ЕС в Брюксел в четвъртък, пренареждайки политическата аритметика в най-влиятелния орган за вземане на решения на блока.
След последното заседание на Европейския съвет преди осем седмици, промените в ръководството на четири държави членки – или около 15% от 27-те правителствени ръководители на ЕС – създадоха нова несигурност относно това как лидерите ще се подредят в най-големите битки на ЕС.
Промените идват точно когато правителствата се подготвят за битки за следващия бюджет на блока от 2 трилиона евро, енергийната политика и външните работи.

Над срещата на върха виси друг въпрос: Кой наследява ролята, дълго време заемана от Виктор Орбан?
Бившият унгарски министър-председател прекара години в разочарование на колегите си, като блокира, забавя и се пазари за решения на ЕС. След като Орбан вече не е на поста си, дипломатите търсят признаци за това къде може да се появи опозиция в следващата глава на Съвета.
„Най-голямата промяна с тези четирима ще бъде тази, която не е там“, каза европейски дипломат пред POLITICO, визирайки Орбан. Те бяха анонимни, както и други в тази история, за да говорят откровено.
Проевропейският консерватор: Унгарският Петер Мадяр

Четиридесет дни след като встъпи в длъжност на 9 май след убедителна победа, която преобърна политическия ред в Унгария, Петер Мадяр вече трансформира отношенията на Будапеща с Брюксел. Неговото правителство отключи милиарди евро от фондове на ЕС, които бяха замразени в продължение на години при предшественика му Виктор Орбан.

Bnews.bg