След като си отиде Кирил Петков, а Възраждане и Величие продължават да се карат, май официално минаваме в режим „чакаме Радев“. Преди обичахме да говорим за някакви митични нови и чисти, но то вече всеки се изреди и нови няма.

От сегашната политическа класа друго просто няма, няма и да има.

Те и за това много обичат да говорят как Радев се бил изложил, вече никой не го харесвал и прочее. Само че това е малко запушване на ушите и повтаряне на „лалалала“ като деца. Радев попада под доста атаки онлайн, това е факт, но пробвайте да говорите с хора в реалния живот за него. Особено извън центъра на София.

Разбира се, още предстои да се види как Радев ще приземи самолета. Може да пресоли манджата с еврозоната. Все още има много решения по пътя, които могат да го спънат – каква идеология ще избере, какви поддържащи лица, какви каузи, дали ще се хлъзне към чужда държава. Все пак, в президентството ако направят тениски с надпис „чакам Радев“ ще се разпродадат като топъл хляб в момента.

Просто, както казах, всичко друго се изхаби. Както и да се мъчат, каквото и да правят, не могат да призоват някаква легитимност и автентичност.

Виктор Блъсков, фейсбук