Кошлуков се е устремил към рекорда на Иван Славков – зетят на българския държавен ръководител при социализма Тодор Живков, който управляваше БНТ 10 години

Емил Кошлуков довършва втори мандат начело на БНТ, без да е избиран за него. Обществената телевизия е прекалено важна, за да бъде превърната в нечия крепост: тя е трибуна на обществото, не трофей на един човек.

Коментар на Емилия Милчева:

Повече от три десетилетия след промените един от символите на демократичния подем Емил Кошлуков пази като на барикада креслото на генерален директор на БНТ.

Шефовете на останалите две обществени медии – БТА и БНР, карат редовни мандати, докато Кошлуков довършва втори, без да е избиран за него. Причината е в шиканиране по всевъзможни начини на процедурата за избор на нов генерален директор, която Съветът за електронни медии (СЕМ) упорито се опитва да проведе. Емил Кошлуков участва в първата процедура през лятото на 2022 г., когато изтече мандатът му. Той беше един от осемте кандидати за генерален директор на БНТ и получи само един глас в своя подкрепа – против гласуваха останалите членове на регулатора.

Ситуацията изглежда да е като не БНТ има директор, а директорът има БНТ. С шестте години на поста и начената седма Кошлуков се е устремил към рекорда на Иван Славков – зетят на българския държавен ръководител при социализма Тодор Живков, който управляваше БНТ 10 години.

Голямото разтакаване

България се оказа държавата, в която мандатите текат, но не изтичат. Процедурата за избор на нов шеф на БНТ, стартирала преди три години, затъна в съдебни дела. Куп обстоятелства препятстваха хода им – навехнат крак на жалбоподател, неправилно призоваване или командировка на Кошлуков, внезапно разболял се адвокат и т.н.

През май 2025 г. Върховният административен съд (ВАС) постанови, че СЕМ трябва да проведе нов избор за осемте кандидати, а членовете му могат да гласуват само “за” или “против”, без опция за “въздържал се”. През юли се състояха гласуванията и, както и през 2022 г., генерален директор не беше избран. Медийният регулатор прекрати процедурата и обяви нова. Тутакси четири жалби в Административен съд София-област оспориха решенията на СЕМ, в това число и за новата процедура.

Ситуацията е абсурдна. Макар и законна, тя води до институционален застой. В европейска демокрация един човек управлява обществена медия отвъд мандата си и така се обезсмисля идеята за ротация и демократична отчетност. Съдът не допуска нов конкурс, докато съдебните спорове не бъдат разрешени. Директорът на БНТ пък е сред активните жалбоподатели.

Законът за радио и телевизия също пази статуквото. Според него генералните директори на БНТ и БНР “продължават да изпълняват своите правомощия до встъпване в длъжност на новите генерални директори”.

Дори председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков излезе в двумесечен отпуск, за да не изпълнява функциите си поради изтеклия срок в Закона за съдебната власт. Той беше временен ръководител на ВАС, след като през ноември м.г. изтече 7-годишният му мандат. Чолаков продължи да заема поста, тъй като не беше избран титуляр. За разлика от конкурса за БНТ обаче, където се явиха осем кандидати, Висшият съдебен съвет на два пъти прекрати процедурата за избор на председател на ВАС поради липса на номинации.

За разлика от Чолаков обаче Борислав Сарафов започна четвъртата си година като и.ф. главен прокурор, и няма изгледи скоро да бъде сменен.

СЕМ не се отказва

Но СЕМ не е бетониралата Сарафов Прокурорска колегия на ВСС, който също е с изтекъл от три години мандат. Макар членовете на регулатора да са номинации на различни политически сили и президентската институция, те успяват да формират мнозинства по различни теми – и този път са решени да проведат конкурса за БНТ. Крайният срок за подаване на кандидатури за поста е 12 септември, изслушванията са предвидени за 14 и 15 октомври. Решението кой ще е следващият директор на БНТ ще бъде обявено на 16 октомври.

Най-важното сега е да се охрабрят способни професионалисти, които да кандидатстват. Мантрата “Няма смисъл, всичко е предрешено!” само бетонира статуквото. БНТ има нужда не от човек, който седи в директорския кабинет и вдига телефона на определени позвънявания, а от визионери – с конкретни идеи как да се развива обществената телевизия в дигиталната ера, как да пази независимостта си от политически натиск и да печели още доверие. Концепцията за управление не е формалност, а договор със зрителите за това как ще изглежда БНТ утре: дали ще бъде жива, любопитна и свободна, или ще е удобен за властта инструмент.

Ако в демокрацията мандатите текат, но не свършват, то демокрацията се изпразва от съдържание. Българската национална телевизия е прекалено важна, за да бъде превърната в нечия крепост – тя е трибуна на обществото, не трофей на един човек, бил той лице на българската демокрация в младостта си.

*** Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.