„Боже, колко много хора сте се събрали! Благодаря ви, мили хора, че сте дошли да почетете паметта на моя баща Стефан Данаилов. Намирате ме в болницата, където спасявам животи в името на татко и Бог.“

Това каза Владимир Данаилов, единственият наследник на големия Стефан Данаилов на шестата година от кончината на баща си на изложбата, която майка му Ирен Кривошиева направи с вещи на Данаилов. Връзката с него бе по интернет, а множеството не спря да аплодира младия лекар.

„Много се радвам, че не забравяте татко, щастлив съм и че най-сетне майка ми успя да се пребори за филма „Поема“, в който двамата играят. Аз съм виждал само кадри от него, от които не може да се прецени има ли любов, няма ли там“, с чувство за хумор продължи Влади и отново се върна на работното си място, където трупа опит като младши доктор.

„Актьорът, приятел и любим мой мъж Стефан Данаилов не заслужава да бъде забравен и затова заедно с моята приятелка Ефемия Фард решихме да направим тази изложба с негови предмети и мои рисунки на икони и на моите две деца – Влади и неговата жена Виктория“, започна и актрисата Ирен Кривошиева, която нямаше глас от вълнение.

Тя благодари и на общината в лицето на Антон Хекимян за работата по паметника на Стефан Данаилов. „Започнах инициативата 2019 година, когато Стефан почина на днешната дата. Много трудно я прокарвам.

Влади се включи онлайн в изложбата Снимка: Пламен КОДРОВ

Одобри се паметникът на Вежди Рашидов и след това решиха, че няма да е в градинката на Народния театър, а в друга, в която кракът му не е стъпвал. Но все пак продължавам“, допълни Кривошиева.

Малко преди излъчването на игралния филм „Поема“, в който Ирен участва със Стефан Данаилов, думата имаха и наследниците на хората, направили лентата – синът на сценариста Александър Томов, Александър Томов-младши, майка му Екатерина, както и дъщерята на композитора Георги Генков – Марина.

Емоционалният проект на актрисата бе подкрепен и от единствената ученичка на Мастера, която дойде – актрисата Елена Петрова. Почти през цялото време, докато гледаше филма, тя плачеше. „Много хубава, силна лента. Докосна ме“, споделя Петрова. За нея Стефан е бил не просто професор, а духовен наставник, приятел и пример за отдаденост.

Изложбата включи и голямо „Родословно дърво на учениците“, което съдържаше подписите на всички студенти от първия до последния му курс. „На него те са се подписали под имената си, а Стефан много си го тачеше това дърво“, казва Ирен.

От своя страна актрисата, която тази година обра всички награди с филма „Не затваряй очи“, също изложи свои картини и икони, които е рисувала и по времето, докато Стефан Данаилов е бил жив, и след това.

Като майка на единствения наследник на Мастъра – Владимир Данаилов, Кривошиева коментира със сина си всичко, което прави в името на баща му. „Той толкова се зарадва, когато му казах първоначалната си идея, беше очарован. Каза ми: „Най-после, толкова отдавна искаш да направиш нещо за баща ми. Радвам се, мамо“ – казва Кривошиева.

Идеята и на двамата е всяка година да има някакво събитие, с което да отбелязват изключителния принос на Стефан Данаилов към изкуството и културата ни.

„Така ще върнем духа му и ще покажем, че не е забравен, а той беше много голям“, казва Ирен.

Шест години след кончината на големия актьор и Вежди Рашидов, ангажиран с паметника му, таи топли чувства към добрия си приятел.

„Стефан беше от онази порода мъже, ама мъжкари, голяма работа. Винаги сме се разбирали, подкрепяли и обичали“, каза скулпторът.

Освен него Ирен също се насълзява, когато си спомня за любимия мъж и последната им среща. „Винаги плача при спомена за него. Същото правя и когато говоря с Владимир. Някакви неща ми изплуват на моменти, събития, които съм изживяла, докато ходех в болницата да го виждам. Тогава му пусках запис от Владето, защото разликата във времето със САЩ е седем часа и той понякога се записваше. Но да, успяха да се сбогуват, когато Влади беше една седмица тук. Но и за двамата беше много тежко“, връща лентата назад Ирен. Докато бил в болницата, тя през цялото време бдяла над леглото му.

„Давах му един лист, който пазя до ден-днешен, макар да не се разбира нищо какво е искал да напише. Пишеше, а аз се опитвах да разбера какво. Но понеже беше с маска на устата, не можех да видя и реакциите му. Знаех обаче, че ме чува“, сподели още Кривошиева.

„Влади много говореше с баща си за Бога. Понеже Стефан не беше запознат с Божиите закони, обменяха мисли, но не им стигна времето да продължат. Въпреки всичко основните неща си ги казаха“, споделя Ирен Кривошиева.