Едва приземил се на българска земя, първият български изтребител F-16 Block 70 се оказа в окото на политическа буря. Под съмнение е не само неговата изправност, а и доверието в решенията за модернизация на армията и ангажиментите към НАТО.

В рамките на броени дни технически проблем с произведения от Lockheed Martin боен самолет се разви в шумен скандал, обрасъл с конспиративни теории и внушения. Със съмнение в качествата му се изказаха президентски съветници, политически фигури ги раздухаха, а медиите и социалните мрежи ги разнесоха.

От гордост към провал?

Скандалът избухна в навечерието на Гергьовденския парад, на който изтребителят няма да лети – ще дефилират само 700 военнослужещи. Очакванията бяха, че на 6 май изтребителят ще бъде показан, след като министърът на отбраната си пожела преди време първите български F-16 Block 70 да участват в състава на ВВС във военния парад. След констатирането на техническата неизправност на американския самолет, символ на модернизацията на армията, наративът се обърна – от гордост към провал.

Публичното пространство бе залято от реакции, доминирани от три основни тези: че България е платила скъпо и прескъпо за “счупена американска техника”, като „Грипен“ е била по-добрата оферта; че се възражда носталгия по руската военна мощ – “по-добре стари руски самолети, отколкото нови американски”; и че става дума за саботаж в услуга на проруски интереси.

Качествата и недостатъците на военната техника са разбираеми само за експерти и позволяват всякакви внушения, в зависимост от това на кои говорители е избрала да вярва аудиторията. А уязвимостта на България от руски хибридни атаки е добре известна.

Кой даде тон

На пръв поглед всичко започна с изявление на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов на конгреса на Европейската народна партия (ЕНП) във Валенсия. Именно при третото правителство на Борисов бе сключен договорът за осем американски бойни самолета. Според него президентът Радев „подшушнал“ на журналисти, че доставеният изтребител е повреден и не лети. Опитен политик като Борисов добре знае, че с това разкритие – поднесено уж небрежно, изпреварва президентството, което без съмнение е наясно със ситуацията. Той посочва и „източника“ на информацията: командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Николай Русев, чиято близост до Радев е известна. (Освен че са служили заедно, съпругата на Русев – журналистката Габриела Наплатанова, е избрана от президента за член на Съвета за електронни медии.)

С това Борисов не просто освети техническия проблем, но и демонстрира, че е добре информиран за държавните дела, позиционирайки се и като арбитър „над“ властта с указания към военния министър да уволни шефа на ВВС. Изявлението му даде ход на официалните реакции – министърът на отбраната Ангел Запрянов и генерал Русев излязоха с обяснения, в опит на изпълнителната власт да овладее темата. Но лавината от слухове изпревари закъснялата им реакция.

В коментара си Русев заяви, че самолетът е в процес на техническа проверка и няма да бъде допуснат до полети, докато не бъде изцяло безопасен: „След кацането е установено отклонение в работата на една от системите, което не означава, че самолетът е счупен. Отклонението ще бъде отстранено в рамките на приемателната процедура“. За самата процедура се разбра, че е доста дълга – изтребителят трябва да премине два полета, а и пилотът да даде уверение, че може да се ползва.

Военният министър допълни, че става дума за хардуерен проблем с електронна платка, която вече е поръчана и по отстраняването работи американски екип. Но Запрянов допусна и други цели в ескалацията на случая: „Ако някой се опитва чрез технически проблем да влоши отношенията ни със САЩ, няма да успее. Отношенията ни са отлични – реагират незабавно на всяко запитване, включително и по този случай.“

Политически дивиденти

В политически план темата със самолета се превърна в лакмус за лоялност – към НАТО, САЩ или Русия. Това не е полемика за качествата на една стратегическа покупка, каквато представлява бойна ескадрила, а битка за доверие и геополитическа посока, водена с “меки инструменти” като пропагандата.

Президентът и неговото обкръжение отдавна критикуват избора на F-16 – че цената е твърде висока и е платена авансово, че доставките са забавени и е орязана сериозна част от въоръжението. Президентският съветник Димитър Стоянов, който е бивш служебен министър на отбраната, особено активно ги напомни през април, след кацането на първия изтребител. В отговора, който даде на Борисов, президентът повтори същите критики: “За F-16 платихме скъпо, чакахме дълго, ще го поддържаме много трудно и скъпо, но такъв беше изборът на г-н Борисов през 2019 година.” Също така призова и да се развърже кесията, за да се осигурят средства “този иначе чудесен като бойни качества самолет да може да бъде поддържан в оперативна готовност и да лети”.

Министърът на отбраната увери, че необходимите средства са осигурени, а повредата се покрива от гаранцията на изтребителя. В социалните мрежи противниците на F-16 скандират “политическа поръчка”, “лоша инвестиция”, “надценена американска техника – счупи се, но сме я платили”. В този наратив се преплита и другият разказ за възхвала на руските оръжия. А в държава като България тези внушения се приемат почти рефлексно заради историческите и политическите зависимости.

Съмнения за саботаж?

Тезата, че повредата не е случайна, а е резултат от саботаж (в услуга на руски интереси) се гради на обоснованите предположения, че в българските институции има хора, които подриват стратегическите избори на държавата. През 2021 г. службите разкриха шпионска група от бивши и настоящи служители на военното разузнаване, предавала секретна информация за НАТО и ЕС. Установени са и многократни опити за контрол над българския оръжеен сектор – от отравянето на бизнесмена Емилиян Гебрев до терористични атаки срещу български оръжейни фабрики и складове (взривове и пожари). В резултат на тези действия м.г. бе издадена европейска заповед за арест на шестима руски шпиони.

Освен че мобилизира проатлантическия лагер, хипотезата за саботаж пренасочва фокуса от техническия проблем към вътрешен враг. В социалните мрежи се появиха съмнения за злонамерени действия, включително опит за копиране на софтуера на самолета. Такива подозрения изразиха политологът Огнян Минчев и съпредседателят на Атлантическия съвет Иван Анчев, който дори попита: „Има ли спяща или активна клетка на руските служби в българските ВВС?“

На този и други въпроси, свързани с евентуален саботаж, ще трябва да отговорят на 8 май министърът на отбраната и шефовете на военното разузнаване и на ДАНС бригаден ген. Венелин Венев и Пламен Тончев. Те са поканени от ротационния председател на парламентарната Комисия за контрол над службите за сигурност Атанас Атанасов (ПП-ДБ).

Най-добрият отговор обаче ще бъде, ако самолетът скоро полети.

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.