Международният аферист Стоян Стайков се връща към българския пазар – тази новина от седмици обикаля в най-висшите кръгове на банкери, финансови експерти, бизнесмени и дори вече си проправя път в кулоарите на Министерски съвет и парламента. Всички те тълкуват появата му като повече от тревожен сигнал, т.к. заради меко казано ексцентричните и дори престъпни схеми рейтингът на страната ни би паднал главоломно и рискува да разруши икономическия климат и глобалната ни репутация.

Завръщането му най-вероятно ще стане факт през структури около „Алфа България“ и делът му във Wiener Privatbank. Отделно върху биографията му тежат стари австрийски скандали и въпросът дали зад схемата има руски капитал.

Опасенията не са безпочвени, а м.г. медията “Скандал”, цитирайки сайта “Народ” изтъкнаха, че той и Елена Левина, съпруга на вицепрезидента на „Газпромбанк” Дмитрий Левин, са се опитали да погълнат дружеството „Терминал Премиер”, което разполага с огромен логистичен център край Москва. Опитът за превземане на компанията е от голям интерес в Русия и беше гореща новина, понеже преди години Стоян Стайков е бил пряко замесен в срутването на московската АКБ „Инвестбанк”. Сега, когато лъсва на светло поредната му далавера, запознати не изключват арест и дело срещу поредните му партньори от елита в Русия – зам.-шефа на „Газпромбанк” Дмитрий Левин и съпругата му Елена. 

Роденият през 1969 г. Стоян Стайков, както обясняват запознати, е в много тесни контакти с високопоставени фигури от бившата Държавна сигурност и КГБ и това определя действията му из Европа и САЩ като пълномощник на този ченгесарски „интернационал”. В Русия е нарицателно име за банков аферист, след активната му роля във фалита на тамошната АКБ „Инвестбанк” в края на 2013 г. Тогава 90 000 вложители губят парите си.

Измамата в навечерието на атаката на Путин срещу Крим е направена чрез международна група аферисти, за лидер на която се счита Стоян Стайков. Шефът на банката Сергей Мастюгин, както и други мениджъри от финансовата институция, навремето са арестувани и обвинени в кражба на милиони долари. Парите са източени по най-баналния начин – раздадени са като кредити на кухи фирми, при което е ясно, че никой не е имал намерение да ги връща. Мнимите инвеститори, например, са развявали като проект, например, изграждането на терминал  край Свиленград, а също и жилищно строителство в Австрия. Банката дори се е готвела да купи дял в „Токуда Банк”, припомнят медиите.

Стоян Стайков всъщност е финансист от Сливен, който от години живее и работи във Виена. През 2024 г. свързаната с него инвестиционна структура „Алфа България“ АД придобива 478 000 акции във виенската Wiener Privatbank SE — 9,55% от капитала, за 3,824 млн. евро. Сделката е отразена в отчетите на дружеството и в акционерната карта на банката.

Делът е точно под прага от 10%, над който в ЕС се задейства пълна проверка „fit and proper“ за квалифицирано участие. Това само по себе си, разбира се, не е престъпление. То обаче е класически регулаторен праг, който надзорните органи следят, когато собствеността е раздробена и непрозрачна.

Кой държи „Алфа България“?

По данни от отчетите на дружеството към периода на сделката, основните акционери са:

•  BGA Management GmbH (Виена) — около 32,95%

•  „Сейнт Гейбриъл Ресорт“ ЕООД, представлявано от Диана Стайкова — около 30,30%

•  Стоян Стайков лично — 2,02%.

Характерно за Стайков, който официално се води в бизнеса със сливания и придобивания на фирми, било обикновено да действа чрез офшорки, регистрирани в САЩ или Великобритания. Поне така твърдят изследователи на не особено светлите му бизнес ходове. След това откриват по някои и друг клон в България, Словакия или Чехия. После капиталът се увеличава за сметка на парите на съдружниците му и накрая капиталът на фирмата се изпарява без следа.

При това, според запознати, обикновено името на Стоян Стайков се изписва с някоя и друга, уж неволна правописна грешка, така че следите за неговото участие напълно се заличават. Стайков или Стоянов – няма значение, важното е парите да отиват на правилния адрес. Често, казват запознати, това са касички, удобно регистрирани в Кипър, допълва информацията сайтът “Скандал”.

Според наши източници в София, Стайков и друг ключов играч от родния пейзаж са ползвали общ офис, а през лятото на 2026 г. е открито представителство, свързвано с Wiener Privatbank.

И тук на сцената излиза още едно лице от орбитата на Кремъл. Това е Олег Бойко, който е руски бизнесмен, свързван с Finstar Financial Group и исторически с TBI в България. Полша го вписва в националния си санкционен списък на 12 декември 2024 г. по материали, постъпили по линия на Агенцията за вътрешна сигурност (ABW).

Ограниченията включват замразяване на активи и забрана за влизане. Канада го изважда от своя списък през ноември 2023 г. Той обаче е под санкции и на Украйна и Австралия, и фигурира в американския т.нар. „списък на Путин“ от 2018 г. в качеството си на олигарх.

Някои европейски и украински издания от 2024–2025 г. свързват Бойко със Стайков и с пакета в Wiener Privatbank.

Не особено добрата слава на Стоян Стайков отдавна е излязла отвъд пределите на България.

През 2019 г. бившата евродепутатка от FPÖ Барбара Капел заявява пред австрийски медии, че е получила пари от български бизнесмен във Виена- Стоян Стайков. Капел го описва като „опасен човек“ и „Руски агент“. Тя твърди, че парите са били предназначени за линия около тогавашния лидер на FPÖ Хайнц-Кристиан Щрахе. Стайков отговаря, че ѝ е дал личен заем от 75 000 евро, не е знаел за такова предназначение и не познава Щрахе.

Възникват няколко съществени въпроса:

1.  Какъв е произходът на парите за пакета от 3,8 млн. евро във Wiener Privatbank през 2024 г.

2.  Кои са действителните собственици по веригата „Сейнт Гейбриъл Ресорт“ – BGA Management – Alpha Fund.

3.  Има ли косвено финансиране или влияние от лица под санкции, включително Олег Бойко.

4.  Какво точно представлява софийският офис, свързван с банката — представителство, посредник или чужд бранд върху чужд имот.

5.  Защо делът е държан под 10% и какво се е случило с акциите след продажбата през 2025 г.

Защото въпросът е кой наистина плаща, кой наистина контролира и защо българският вход към виенска частна банка минава през хора, които институциите трябва да проверят — не да приемат на доверие?

Очаквайте продължение и още множество скандални разкрития, придружени с документи по темата, които редакцията ни проучва в момента.

Източник: crimesbg.com