До скоро се смяташе, че версията за бедното провинциално момче, което идва в големия град и продава мартеници, е просто слух и устойчиво поддържана романтична версия за високата цена на успеха. Но една снимка от онова смутно време го доказва по безспорен начин. Архивен кадър показва Станислав Тодоров Трифонов като млад студент в Консерваторията, с коса и дори брада-катинарче, застанал зад импровизирана масичка на бул. „Витошка“, където продава ръчно плетени мартеници.
Това са най-бедните години на високия младеж от Плевен. По думите на хора, които го познават от онова време, Трифонов наистина едва е свързвал двата края. Студентът в Консерваторията понякога дори няма пари да си купи храна. Носи си буркани с месо и зеленчуци, които майка му мама Здравка приготвя на село. В първата му година като студент баща му дори продава малкото останали семейни ниви, за да изпрати сина си „на София“.
„Това бяха най-трудните пари, които съм приел. Татко ги беше увил в един вестник и ми ги връчи леко скришом, за да не почувствам угризения, че сме продали малкото, което семейството ми има, за да уча аз. „Това е за теб, сине. Малко са, знам, ама нямам повече. Ти ще се справиш, знам!“, каза тате и ми напъха увитите във вестник пари в джоба на якето. Когато след година поисках да му ги върна, той се просълзи и каза: „Не! Това е, което мога да направя за единствения си син. Малко е, знам, но това имам… Съжалявам, че съм толкова беден, сине“, просълзява се Слави при болезнения спомен.
Затова и единственият шанс на студента е да работи, докато учи, за да не е в тежест на семейството си. Така Трифонов се захваща с търговия. По онова време пазарът е жаден за стока, демокрацията току-що е дошла и хората купуват като невиждали всякакви чуждоземни съблазни с лъскави опаковки. Е, години по-късно проумяхме, че в повечето случаи това е просто примамливо опакован боклук, но това е друга история…
През февруари и март Слави изкарвал пари, като продавал мартеници на Централната столична улица „Витошка“ на импровизирана сергия. „Много бях добър – хиляди мартеници продавах. Хората идваха специално да си купуват от мен. Години по-късно, когато вече станах известен, някъде се опитаха едва ли не да ми се подиграват, че съм бил продавач на мартеници, дори излезе в един глупав жълт вестник статия, в която се гавреха с мен. Едва ли не – за какъв съм се мислел, а съм продавал мартеници и боя за коса. А аз съм страшно горд с това, никога не съм го криел и не съм се срамувал от миналото си“, споделя Слави.
Червено-белите конци продавал основно през февруари. През останалото време се местел в подлеза на ЦУМ, където на малка масичка предлагал модните по онова време дезодоранти „Импулс“, чорапогащници и евтина козметика, докарана контрабандно от Турция. През студените месеци Слави често мръзнел, затова и вълнените чорапи и шапката, оплетени от майка му Здравка, му оказвали неоценима помощ.
По спомени на негови близки от онези времена животът му тогава бил повече от скромен. Слави живеел на квартира в малък панелен апартамент в квартал „Овча купел“ със свой приятел, хранел се основно с евтини китайски полуготови спагети, които се заливат с гореща вода. Това било бързо и достъпно решение за студент без средства. Редял се по опашки за промоции и следял внимателно намаленията в магазините, за да спести всеки възможен лев.
„Беше голяма немотия, но тогава това не ни притесняваше. Някак като нямаш пари, не го мислиш толкова. Но няма да крия, че още от тогава съм се стремял към печалбата, към успеха. Най-вече към независимостта, която ти осигуряват парите“, философства Дългия.
Познати на Слави от онези години разказват, че трудно го разпознават в днешния му строг и самоуверен имидж, вечно сърдит и раздаващ акъл и наставления. Като млад той бил далеч по-скромен и дори притеснителен. Не търсел внимание на всяка цена. В същото време обаче още тогава изпъквал с чувство за хумор – малко грубо, но все пак спонтанно. Докато продавал мартеници или козметика, постоянно разказвал вицове и се заговарял с клиентките. Някои от тях се връщали отново, привлечени не толкова от стоката, колкото от разговора. Именно докато продавал на сергия, се запознал и с едно от първите си сериозни гаджета, пише „Минаха години“.
Момичето си купило боя за коса от неговата сергия и Слави успял да я омае.
Малко след това обаче се разделят, а Трифонов се хваща с актрисата Силвия Лулчева, която e другата му студентска любов.
Именно в началото на 90-те години на миналия век Слави започва да ce запознава с бъдещи свои колеги – хората, c които по-късно ще свърже професионалния си път и ще постави основите на „Ку-ку Бенд“. По това време обаче никой не е предполагал, че бедният студент от подлеза ще се превърне в едно от най-разпознаваемите лица на българския телевизионен ефир и политика.
