През 2023 и 2024 г. общият коефициент на смъртност в България е съответно 15,7‰ и 15,6‰, показват данните. Това означава, че за 2023 г. в страната са починали 100 736 души. Въпреки лекото подобрение спрямо 2018 г. (когато коефициентът е бил 16,2‰), България остава с най-високата смъртност в Европа, където средното ниво за 2023 г. е 10,8‰.

През 2024 г. детската смъртност у нас достига исторически най-ниските си нива — 4,5‰, но остава 1,5 пъти по-висока от средното за Европа. Данните показват, че въпреки напредъка в тази област, разликата със Западна Европа е съществена.

Смъртността в България не е просто статистика — тя е огледало на реалността, в която живеем. Зад всеки процент стоят човешки животи, семейства, и съдби, прекъснати често твърде рано. Това, че сме начело в Европа по смъртност, не е случайност, а дългогодишно натрупване на проблеми: в здравеопазването, в социалната грижа, в начина ни на живот.

И въпреки че има малки проблясъци — например спадът в детската смъртност — те не трябва да ни успокояват, а да ни напомнят, че промяната е възможна. Но тя изисква воля, дългосрочни политики и усилия не само от институциите, а и от самото общество. Защото животът — особено в една страна с толкова потенциал — не трябва да се превръща в нещо толкова кратко и трудно.

Какво показват тези данни?

Данните, предоставени от Института за изследване на населението и човека към БАН, очертават няколко важни тенденции и проблемни зони в демографската и здравната ситуация в България.

Изключително висока обща смъртност

Коефициент на смъртност:

– 2023 г. – 15,7‰ (100 736 починали)
– 2024 г. – 15,6‰

А средното за за Европа (2023) – 10,8‰

България традиционно води в ЕС по смъртност – явление, което се запазва независимо от слабото подобрение спрямо 2018 г.

Разликата от около 45% спрямо средното за Европа показва структурен проблем – не просто временен демографски ефект или епидемичен пик.

Високата смъртност най-вероятно е свързана със следните фактори:

– Застаряващо население – най-висок дял на хора над 65 г. в ЕС.
– Лош достъп до здравеопазване, особено в малки и селски населени места.
– Висока заболеваемост от сърдечно-съдови и онкологични болести.
– Социално-икономически неравенства – бедност, лоши условия на живот, стрес.

Детска смъртност — подобрение, но изоставане от Европа

За 2024 г. – смъртността при децата е 4,5‰, исторически най-ниско за България.  Средното за ЕС обаче е около 3,0‰, по оценки на Eurostat.

Налице е положителна тенденция — детската смъртност намалява, което говори за:

– Подобрение в неонаталната и педиатричната грижа.
– Вероятно по-добър достъп до ваксини, здравно образование и майчино здравеопазване.

Въпреки това, България остава далеч зад повечето страни в ЕС, което сигнализира:

– Недостатъчен обхват на пренаталната грижа в бедните региони
– Липса на достатъчно акушерски кадри и оборудване в някои болници
– Влияние на социални фактори – ниско образование на майките, бедност, лоши хигиенни условия

Дългосрочни последици

Демографски 

Високата смъртност и продължаващият отрицателен прираст водят до демографски срив.

Това ще доведе до намаляване на работоспособното население, свиване на вътрешния пазар, повишено натоварване на социалната и здравната система.

Социални и икономически ефекти

Високата смъртност и ниската раждаемост създават несъответствие между поколенията, което ще доведе до недостиг на работна сила, увеличени разходи за пенсии и здравеопазване, неравномерно териториално развитие – обезлюдяване на цели региони.

България, въпреки известно подобрение, продължава да е на дъното по здравни и демографски показатели в ЕС. Високата смъртност (обща и детска) не е инцидентна, а структурен резултат от лошо здравеопазване, социално-икономическо неравенство, ниска ефективност на държавни политики по обществено здраве.

Основните причини

Сърдечно-съдови заболявания: Включват исхемична болест на сърцето и мозъчен инсулт. Според СЗО, исхемичната болест на сърцето е водеща причина за смъртност в България.

Новообразувания: Основните видове рак, водещи до смърт, са рак на белия дроб и колоректален рак. Очаква се между 2023 и 2050 г. ракът да бъде причина за 21% от преждевременните смъртни случаи (преди 75-годишна възраст) в страната.

Болести на дихателната система: Включват хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и пневмонии. Фактори като тютюнопушене и замърсен въздух допринасят за високата смъртност от тези заболявания.

Допълнителни фактори

Застаряващо население: България има един от най-високите дялове на население над 65 години в ЕС

Социално-икономически неравенства: Бедността и ограниченият достъп до качествено здравеопазване в някои региони водят до по-висока смъртност.

Недостатъци в здравната система: Недостиг на медицински персонал и неравномерно разпределение на здравните услуги между градските и селските райони.