Дали убийствата са на крупни олигарси от мътния преход като Илия Павлов и Емил Кюлев или криминални босове, когато Борисов бе главен секретар на МВР преди 25 години, или по-пресни убийства, като тези на Къро, Трактора и Нотриуса, Полина Паунова не разкрива!
Автор: Полина Паунова, бивш журналист от Свободна Европа, фейсбук:
С уговорката, че ненавиждам превръщането на журналисти в обект на журналистиката, все пак ще напиша няколко думи, защото телефон и месинджъри гръмнаха.
В рамките на 10 минути в парламента днес лидерът на ГЕРБ направил някаква словесна каша. Пороят от думи е посветен на: на бюджета, на ВСС, на начина на вземане на решения в коалицията (която хем той гарантирал, хем не знаел какви решения взема коалиционния съвет – удивително), на ПП-ДБ, на ареста му, на данъчни, които пилили с пиличка у тях улуци и паркет, на заплатите на соросоидните журналисти, които Хекимян му казал, че са по-високи от депутатски. Тия журналисти (соросоидните) са представени като някаква част от политическия процес, защото тичали към дома му в Банкя, докато го арестували. И тук като пример за соросоиден журналист (очевидно със заплата по-висока от депутатска) е намесено моето име. Тичала съм, видите ли, да гледам как го арестуват. Гледал ме, че съм била запъхтяна, щото тогава съм била дебела, а ся много съм тичала и съм отслабнала.
Няколко неща по темата:
Разбира се, че заплатата ми се е формирала от грантове в някакъв момент от журналистическата ми работа. Никога не съм вземала и една стотинка от онези държавни пари, които две правителства на Бойко Борисов раздаваха официално на медии по европейски програми (май бяха близо 60 млн.лева). Вземала съм заплата обаче с източник на средствата от САЩ. Нещо повече: точно докато работих за клона на американската “Свободна Европа” Борисов беше арестуван. И към Банкя тичах, защото вземах п а р и (американски), за да правя именно това – да отразявам политическите процеси в страната. Ако бившият премиер обвинява Вашингтон в някаква намеса посреЦтвом преса (щото заговори, че нещо трябва да се забранява) – да вземе да каже направо в прав текст, че американците са го поръчали.
Тук нещо странично: всеки политик в тази държава трябва да изпитва истинска радост и облекчение ако докато го арестуват има журналисти, които да тичат, за да отразят тоя арест. Защото като гледам как убиват разни Нотариуси, изчезват хора с прякори като Еврото, гърмят кола на главен прокурор (ние нищо не знаем институционално за оня взрив, свързан с Гешев) – нищо чудно и политици да започнат да изчезват в тази мафиотизирана държава. В тоя смисъл: най-големият гарант за справедливост за тия хора (политиците) сме ние журналистите. Дори си спомням, че в жив ефир след арестите Севделина (ПР-ката на Борисов) именно на моето име нещо се опря, за да гарантира, че някаква информация е истинна. Цитира, че е говорила с мен. Хубаво е да се помнят тия неща. Защото ако почнат да ги арестуват без никой да ги отразява – тежко им.
Сега, относно превръщането на журналистите в агитки и посочването на отделни имена. Да отговоря на колегите, които ми се обадиха и писаха – не, не се чувствам посочена за “отстрел”. Но има друго важно: от онази колегия, която задаваше въпроси и реагираше бързо не остана почти никой, който да работи и зад гърба си да има медия (а не подкаст), която да го защити. На рождения ден на Борисов преди години Миролюба и Генка с маневри бяха разкарани от Нова телевизия. Ясно е какво значи това, нали? Та, тая работа с посочваниците – рефлекс му е един вид.
И още: намираме се в коренно нова ситуация, не е “още от същото, което знаехме от предишните управления на ГЕРБ”. Намираме се с в ситуация, в която те не се крият. Не просто не се крият – арогантно, нагло и безпардонно се говори за “соросоиден съд”, “соросоидни медии”. Вчера Борисов например каза, че “съдебната реформа е приключила”, а “ако Радев иска истината за Осемте джуджета и Нотариуса – да я изкара”. Демек – има “истина” за убийство (разбирате ли, бе – физически ликвидиран човек) и огромна схема за влияние в прокуратурата (за която има съмнения, че е част от нея Борислав Сарафов). И тая “истина” се знае от политици. Но те няма да я изкарат, защото не искат. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ. Щом има истина и няма да я изкарва, значи: на първо място я знае и на второ – му е все тая.
И накрая: десета година каня Бойко Борисов за разговор-интервю. Защото това работят журналистите (нищо, че неговият опит с Хекимян сочи, че може да са партийни агитки). И това е интервю, за което бих тичала. Можем да тичаме даже заедно (мога да го свържа с чудния ми треньор) и после да направим нов жанр джогинг-интервю. А може и най-конвенционално интервю: аз питам, той отговаря. Няма да го даде, защото очевидно е: има “истини”, които не иска да разкрие. А тия истини включват дори физическо ликвидиране на хора.
Bnews.bg
