Когато Сърбия трябва да бъде поставена под натиск, на сцената се появява Румен Радев – бивш президент и вероятен бъдещ министър-председател на България. Бившият военен пилот е активен в политиката от 2017 г., като през този период София на няколко пъти блокира напредъка на Сърбия към Европейския съюз, пише сръбската медия Blic. Причината, която официално се посочва, е недоволство от положението на българското малцинство в Сърбия.

Само през последните години България е блокирала Сърбия пет пъти. През декември 2025 г. е блокиран клъстер 3, както и година по-рано – през декември 2024 г. Още през юни 2021 г. страната спира напредъка по клъстери 3 и 4, а преди това – през декември 2020 г. – блокира глава 2. Още по-рано, през януари 2017 г., е блокирана глава 26, след като България вече е подкрепила подобен ход и през 2016 г.

На този фон възниква въпросът: ако темата за клъстер 3 отново бъде поставена през юни, ще продължи ли България тази политика или ще я смекчи?

Според Марко Савкович от фондация „Исак“, пълна и систематична блокада е малко вероятна. По-скоро може да се очакват периодични форми на натиск, свързани основно с правата и третирането на българското малцинство. Той подчертава, че България, като нов член на еврозоната, има интерес да се представя като конструктивен партньор в ЕС.

Савкович също отбелязва, че дори когато е блокирала Сърбия, България не е била водеща сила. Днес пречките пред евроинтеграцията са по-широки – от санкциите срещу Русия, през върховенството на закона, до въпроса за Косово.

Решенията за отваряне на преговорни клъстери се вземат от Съвета на ЕС, като практиката показва, че това се обсъжда два до три пъти годишно – обикновено през май или юни и в края на годината.

Bairak.bg