Сделката на България с турската енергийна компания „Боташ“, сключена по време на служебното правителство на Румен Радев през 2022–2023 г., е една от най-големите афери в годините след прехода, която ощетява държавата с повече от 1 милион лева ежедневно. Споразумението между „Булгаргаз“ ЕАД и „Боташ“ е подписано на 3 януари 2023 година, когато премиер е Гълъб Донев. Въпреки че то е масово коментирано, много съществени детайли за ролята на важни български политици в сделката все още не са осветени. „Филтър“ се сдоби със заключенията от доклада на временната комисия в Народното събрание, която разследва случая, а от тях произтичат твърде любопитни изводи. Междувременно докладът е публичен, но медиите ни проявяват мижав интерес към него.
Според информация, предоставена от „Булгаргаз“, споразумението с „Боташ“ и тристранния протокол са сключени в резултат на разговори и договорености на междуправителствено равнище. Всичко започва със среща на президента Румен Радев и министри от правителството с президента на Турция Ердоган на 9 декември 2022 г. Тъкмо на нея е постигнато споразумение за засилване на сътрудничеството между двете държави в областта на енергетиката. На 3 януари 2023 г. Румен Радев отбелязва като успех достъпа, който България получава до турската газопреносна система и до турските терминали за втечнен природен газ.
След срещите на президентите на 9 декември започват разговори с представители на „Булгаргаз“, „Боташ“ и членове на правителствата, проведени на 11 и 22–24 декември 2022 г. На тези срещи са обсъдени и изготвени проектите за споразумение, както и тристранният протокол. „Булгаргаз“ отбелязва, че за разлика от предходни споразумения, е предвидено таксата услуга да се дължи от „Булгаргаз“ на „Боташ“, независимо дали са доставени количествата от 53,200 Мвч на ден в пълен размер, и осигуряване на капацитет на входна точка Странджа – Малкочлар, както и на изходните точки на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ за доставки на газ от „Боташ“ на други доставчици в региона. Затова „Булгаргаз“ отправя предложения на „Боташ“ за изменение в проекта на споразумението.
На 24 декември обаче, навръх Бъдни вечер, когато повечето хора се готвят за посрещане на празниците, „Боташ“ изпраща на „Булгаргаз“ споразумението за подписване. Любопитното е, че на него вече е поставен подпис от страна на тогавашния енергиен министър Росен Христов, описан като „купувач“. Споразумението е изпратено по електронна поща като execution copy, а в него изобщо не са отразени предложенията на „Булгаргаз“ за промени.
На 29 декември 2022 г., малко преди да гръмне шампанското за новата година, когато служителите на много компании са пуснати в отпуск, изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Деница Златева предлага на Съвета на директорите на „Булгатрансгаз“ да се одобри и да й се възложи да подпише споразумението и тристранния протокол. Същото предложение е изпратено и до „Булгаргаз“. В доклада не се съдържат възражения срещу условието от турската страна, не се посочват рискове от негативно засягане на търговските и финансови интереси на „Булгаргаз“. Напротив – излагат се само позитиви.
Тук е важно да се отбележи, че ръководството на „Булгартрансгаз“ ЕАД се опитва да защити държавния интерес и да промени клаузи в договора. Компанията информира Европейската комисия, че документите не са свързани с междуправителствени споразумения и договорености.
По същото време, докато Деница Златева натиска „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, министърът на енергетиката Росен Христов е в Турция, където действа по договора с турците. Христов, който умее да съчетава служебното с приятното, е взел със себе си цял взвод засукани служителки. Важно е да умеем и да се забавляваме. Толкова му харесват и разговорите с турците, и компанията на момичетата, че удължава предварително планирания до Коледа на 2022 година престой до след новогодишните празници.
Така на 30 декември въпреки предупрежденията на „Булгартрансгаз“ на е сключен тристранен протокол между „Боташ“, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, с който се договаря преносът на природен газ и резервирането на капацитет в точка Малкочлар-Странджа на българо-турската граница. Срокът на договора е 13 години, до 31 декември 2035 г., без възможност за предсрочно прекратяване от „Булгаргаз“. „Булгаргаз“ дължи дневно възнаграждение на „Боташ“ в размер на 9,145 долара на всеки мегаватчас за цялото дневно договорено количество от 52,200 мегаватчаса, независимо от доставените количества природен газ на точка Малкочлар-Странджа. Остават само няколко стъпки, за да бъде финализирана сделката. Особено настоятелен това да се случи е енергийният министър Росен Христов. С доклад от 6 януари 2023 г. до Министерския съвет той аргументира одобряването на споразумението. Изтъква, че с него се осигурява дългосрочно капацитет за регазификация и съхранение на втечнен природен газ за клиенти на „Булгаргаз“ в размер на 1,3 млрд. кубически метра годишно. Любопитна подробност е, че България няма капацитет за регазифициране и съхранение в турската мрежа и че се касае за обем от 1,8 млрд. куб.м.
Това е историята на подписването на скандалния договор, заради който България трупа всеки ден близо 1 милион лева дълг, а държавният газов оператор е задлъжнял със стотици милиони, без на практика да ползва услугата. Дружеството не може да прекрати договора, освен ако не плати цялата сума – близо 4 милиарда лева. Споразумението отдавна е обект на критики от експерти и политици, но условията в него изглежда невъзможно да бъдат предоговорени. Няма да се намери турски политик, управленец и чиновник, който да отмени договора и да тръгне против националния интерес на страната си, която всекидневно получава дар от близо 1 милион лева. В същото време националните предатели от България не са наказани и до днес все още не е отговорено на важни въпроси:
– Какви са основанията на „Булгаргаз“ да сключи споразумението с „Боташ“? Как са определени цената на дневната „такса услуга“, срокът на споразумението и количествата за доставка?
– Как подписът на министъра на енергетиката Росен Христов върху проекта на споразумението, изпратено на 24 декември 2022 г. по електронна поща от турска страна, ангажира „Булгаргаз“. „Булгартрансгаз“ възразил ли е срещу това парафиране?
– Каква е обосновката на „Булгаргаз“ да сключи договорите за доставка през 2022 г. и 2023 г.? Как е определен размерът на количествата природен газ, които „Булгаргаз“ закупува? Отчетена ли е загубата на пазарен дял на „Булгаргаз“?
Продължава да не е ясно как е възможно тогавашният енергиен министър Росен Христов, който е дал благословия за сделката, да демонстрира висок стандарт (откъде са му доходите!) в компанията на разкрепостени момичета, вместо да понесе отговорност? Каква е била мотивацията на Румен Радев да даде зелена светлина на договор, който нанася жесток финансов удар на България и на всички редови данъкоплатци?
Докато не се отговори на тези въпроси, никой, замесен в историята, няма право да претендира за почтеност. И задължително трябва да понесе отговорност за действията си, които по-скоро изглеждат съзнателни и мотивирани, отколкото неволни.
Bairak.bg
