Докато Западът умерено критикува действията на израелската армия в ивицата Газа, други правителства, не само от мюсюлманския свят, вече предприемат дипломатически и икономически стъпки срещу Израел. Кои са тези държави?

След терористичното нападение от 7 октомври, при което палестинската ислямистка организация Хамас уби над 1400 души в Израел, Израел предприе действия срещу военизираната групировка. Според собствената ѝ информация израелската армия е атакувала от въздуха неколкостотин позиции на Хамас. От няколко дни се провежда и сухопътна офанзива. По данни на Хамас са убити общо над 9000 палестинци, предимно цивилни граждани.

Хамас контролира ивицата Газа от 2007 г. и е обявена за терористична организация, особено от западните страни, но също и от някои арабски държави.

Докато Европа и Северна Америка критикуват действията на израелската армия в ивицата Газа в най-добрия случай умерено, други правителства – не само от мюсюлманския свят – са по-малко сдържани. Някои обявиха, а други вече предприеха конкретни дипломатически и икономически мерки срещу Израел.

Йордания остава без посланик до края на войната

Дълго време Йордания беше смятана за важен посредник между Израел и палестинците. В сряда съседната държава отзова посланика си от Израел в отговор на „израелската война срещу ивицата Газа“. На израелския посланик в Аман, който в момента не е там, също не е позволено да се върне в Йордания, докато не приключи войната и „безпрецедентната хуманитарна катастрофа“ в Ивицата Газа. До 2020 г. Йордания и Египет бяха единствените арабски държави, които изобщо поддържаха дипломатически отношения с Израел.

Бахрейн прекъсва икономическите си отношения с Израел

Бахрейн и Обединените арабски емирства бяха първите държави от Персийския залив, които установиха дипломатически отношения с Израел през 2020 година. Този четвъртък парламентът в Манама обяви, че е отзовал посланика си от Израел и че израелският посланик е напуснал Бахрейн. Освен това кралството ще преустанови икономическите си отношения с Израел.

Израел незабавно отрече тези съобщения, като заяви, че отношенията с Бахрейн остават непроменени. Външното министерство на Бахрейн не направи коментар.

Напрежението между Тел Авив и Анкара 

След като турският президент Реджеп Тайип Ердоган първоначално предложи безрезултатно медиаторство между Хамас и Израел, той застана на страната на палестинците. Ердоган определи Хамас като борци за свобода, а Израел – като военнопрестъпници. В резултат на това Израел изтегли всички свои дипломати от Анкара.

Но не само в Близкия изток държавите се обръщат срещу Израел. В Латинска Америка Боливия заема ясна позиция.

Боливия прекъсва дипломатическите си отношения

След като първоначално правителството на Боливия призова за „деескалация на насилието“, без да осъди терористичните атаки, сега бяха прекъснати и дипломатическите отношения с Израел. Според бившия президент и лидер на управляващата партия Ево Моралес това не е достатъчно. В сряда той призова боливийското правителство да обяви Израел за „терористична държава“ и да „подаде жалба в Международния наказателен съд“ срещу израелското правителство. Израел обвини правителството на южноамериканската държава, че „капитулира пред тероризма“.

Голяма палестинска общност в Чили

Чили още в самото начало осъди терористичната атака на Хамас, но също така призова „да се избегне ескалация, която би причинила допълнителни вреди и страдания на цивилното население“. Тази седмица правителството определи израелските бомбардировки като „колективно наказание срещу палестинското цивилно население в Газа“ и отзова посланика си в Израел обратно в Чили за консултации. Палестинската общност в Чили е най-голямата в Южна Америка и наброява половин милион души.

Колумбия къса икономическите си отношения с Израел?

В първоначално изявление на Министерството на външните работи колумбийското правителство също осъжда „тероризма и нападенията срещу цивилни граждани в Израел“. От друга страна президентът Густаво Петро многократно настояваше в публични изявления за „пълно признаване на палестинската държава“ и се срещна с палестинския посланик в Колумбия. През 2018 г. Колумбия призна Палестина за държава. Сравнението на израелската реторика с тази на нацистите от страна на президента Петро беше последното, което предизвика ожесточена полемика между Колумбия и Израел.

След това Израел заплаши да спре целия износ на технологии за сигурност за Колумбия, с които подкрепя южноамериканската страна в борбата ѝ срещу въоръжените групировки. Петро пък заплаши да преустанови търговските си отношения с Израел и отзова посланика на Колумбия в Израел за консултации.

Източник: https://www.dw.com/bg/

Източник: https://dnesnews.bg