Първата седмица след Великден, с която завършват Великденските празници, се нарича Томина неделя. Имен ден празнуват: Тома, Томислав, Томислава.
Тези седем дни се наричат също така празни, тъй като през тях е забранено да се работи каквото и да било.
През Томина седмица възкръсналият Исус Христос започнал да се появява пред учениците му. Когато се понесла мълвата, че тялото на Спасителя го няма в пещерата и той е възкръснал, единствено апостол Тома не повярвал в нея.
Първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”.
Почита се сушата. Според народните представи денят е „хаталия” – лош ден. Затова се спазват някои забрани. Жените не перат и не сушат дрехите. Не се копае и не се сее, „за да не изсъхва храната”. Не се вари мляко, „за да не се вдига” млякото на говедата и да не стават рани.
На Софинден се изпълнява стар обичай за предпазване на хора и добитък от болестта „топалък” (да не окуцяват). Преди изгрева на слънцето жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: „Тука да остане топаллъка!”; „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца”
Източник: https://dnesnews.bg
