Около 30 до 50% от инцидентите с тротинетки водят до мозъчни травми, което се дължи на ниския процент носене на каски, нощното каране, придвижването след употреба на алкохол и лошата инфраструктура. През 2024 г. има 5 смъртни случая след инциденти с тротинетки и около 200 души са преминали през спешните отделения. Тези данни изнесе здравният икономист Аркади Шарков на събитие на фондация „Съвет за мозъчно здраве“.
Профилът на каращите тротинетка е: основно мъже на възраст между 20 и 35 години – млади хора, които могат да се инвалидизират и дори да изгубят живота си след тежък инцидент. Тротинетките носят приблизително 200 пъти по-висок риск от нараняване на изминат километър в сравнение с автомобилите, сочи американско проучване по темата, каза още Шарков.
Заради високата обществена опасност редица държави въвеждат определени ограничения за придвижването с тротинетка.
Във Франция е регистрирано тройно нарастване от 2019 до 2022 г на смъртните случаи и в Париж бяха забранени споделените тротинетки чрез референдум. В Мадрид също е наложена такава забрана на тротинетките под наем. Има и национални мерки: изискуема минимална възраст от 14 години и задължителна застраховка. В Осло има забрана за нощно отдаване под наем на тротинетки, а в Хелзинки има ограничения на скоростта през нощта. Травматизмът натоварва сериозно и здравните системи. Средният разход за лечение в Германия на подобен тип инциденти е над 13 000 евро, посочи Шарков. Заради отсъствието от работа и социалните разходи тротинетките имат доста по-висока социална цена на изминат километър отколкото инцидентите с автомобил, с колело, с мотор и с друга форма на транспорт.
Шарков посочи, че добрите практики за регулация движението на тротинетки включват ограничения на скоростта, задължение да се носят каски, възрастови ограничения, изисквания за сключване на застраховка като при автомобилите, забрана за шофиране в градски условия след референдум.
„Тротинетките не могат да бъдат третирани като обичайно превозно средство. Трябва да има някаква по-ясна регулация спрямо тях“, коментира проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и председател на Българското дружество по неврохирургия .
От наблюденията си в „Пирогов“ Габровски посочи, че хората, които идват след падане с тротинетка, не могат да се причислят нито към падналите с колела, нито към пешеходците. „Фактически за мен травмите, които тротинетките предизвикват, са по- тежки от тези с колело“, заяви Габровски.
По думите му тротинетките трябва да бъдат диференцирани според тяхната мощност, като по-мощните подлежат на по-строга регулация. Също така Габровски е на мнение, че не трябва да се позволява шофирането им нощем или да се ограничи скоростта при придвижването нощем.
Проф. д-р Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация, смята, че травматизмът при тротинетките е свързан и с манталитетен проблем. „От чисто психологична гледна точка, това безразсъдство е част от някои манталитетни изкривявания на постмодерността, свързани с отказа от разпознаване на онтологичната реалност и накратко и в частност с глупавото вярване, че си безсмъртен…че си недостъпен за законите на природната среда и гравитацията, земното притегляне не важат за теб.“, посочи той. проф. Ончев.
Източник: https://www.mediapool.bg/
Източник: https://dnesnews.bg
