Politico: Тръмп смята, че иска Европа без ЕС – не би трябвало.

Ако блокът се разпадне, бъдете сигурни, че американците ще съжаляват много бързо.

Далибор Рохач е старши сътрудник в Американския институт за предприемачество във Вашингтон.
„Внимавайте какво си пожелавате, за да не се сбъдне“, гласи баснята на Езоп.
И всеки американец, който аплодира администрацията на американския президент Доналд Тръмп, призовавайки за разпадането на ЕС с мотива, че той е бюрократичен Молох, виновен за „цивилизационно заличаване“, трябва да вземе този урок сериозно.

Като оставим настрана крещящото противоречие между предполагаемото почитане на националния суверенитет от страна на движението MAGA и своеволния начин, по който администрацията дава съвети на европейците как да организират своя континент или за кого да гласуват, антиевропейската враждебност, която е напълно демонстрирана във Вашингтон, страда от по-дълбок проблем. А именно, Европа без ЕС изобщо не би била процъфтяващ континент от „суверенни“ национални държави.
В действителност, отделен от европейския проект, континентът би приличал на нещо подобно на Западните Балкани след разпадането на бивша Югославия: Място, където всички стари оплаквания внезапно се връщат към живот. И това би било особено вярно, ако въображаемото разпадане на ЕС се случи от ръцете на предполагаемите съюзници на движението на НАТО – така наречените „патриотични“ сили в европейската политика.
В края на краищата, дългосрочният политически проект на унгарския премиер Виктор Орбан е свързан с възстановяването на „Велика Унгария“, каквато е съществувала преди Трианонския договор от 1920 г., и за очевидната сметка на непосредствените съседи на страната му като Румъния, Украйна или Сърбия.

Освен това е фактът, че граничещите националистически пламенни лидери може да имат свои собствени идеи. Сръбският президент Александър Вучич, например, почита Слободан Милошевич, диктатор, който започна кръвопролитни войни, за да запази господството на Сърбия на Балканите. Дали просто би отстъпил Суботица – или Сабадка на унгарски – на своя колега по власт в Будапеща?

А какво да кажем за възгледите на хора като Диана Шошоака, доста колоритен член на Европейския парламент, който иска да анексира „исторически румънски“ територии като Северна Буковина от Украйна?

Основната причина, поради която тези и много други форми на исторически ревизионизъм се държат под строг капак, е свързана с постиженията на европейския проект, а това включва неща като свободно пътуване без паспорт и висок стандарт на права за малцинствата. Ако ЕС бъде премахнат, ще стане възможен цял куп немислими досега събития – от войни до „замразени“ конфликти от типа, които Русия и Сърбия поддържат на места като Приднестровието или Косово.

Без съмнение, в подобен случай, по-големите играчи също биха си казали думата – като вече окуражена Русия, която е подстрекавана от администрацията на Тръмп в Украйна и е доста склонна да демонстрира празнотата на Член 5 на НАТО; или дори Германия под евентуалното ръководство на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“, която съюзникът на Тръмп Илон Мъск призова да преодолее историческата вина на страната.

Какво всъщност може да се обърка?
Предположението, че ЕС представлява задънена улица в европейската цивилизация, издава дълбоко непознаване на историята на континента.
След падането на Римската империя Европа винаги е балансирала между културно и политическо единство и многообразие, а поредицата от тромави квазифедерални институции е част от това. Далеч от това да е отклонение, ЕС продължава традицията на Свещената Римска империя, Ханзейската лига или Полско-Литовската република.
Разбира се, може да се твърди, че случващото се в Европа трябва да е проблем на Европа, а не на Америка. Но това е най-много аргумент за оттегляне, включително оттегляне на американския чадър за сигурност от Европа – не за настоящите усилия на Мъск и Вашингтон да наложат влияние върху европейската политика.

Освен това, аргументите за оттегляне на САЩ са слаби и неисторични. Както през 1917 г., така и през 1941 г. американците научиха по трудния начин, че макар да не са заинтересовани от европейска война, европейска война може да бъде заинтересована от тях. В първия случай заплахата за интересите на САЩ идваше от германски военноморски атаки срещу американски кораби, пътуващи към и от Великобритания. Във втория случай Германия обяви открита война, след като нейният окуражен съюзник Япония удари Пърл Харбър.
Следвоенната политика на Америка спрямо Европа, която винаги включваше широка подкрепа за проекта за регионална икономическа интеграция, не беше продукт на наивност или „глупостта“ на предишните американски лидери. Тя беше водена от усилието да се предотврати друга европейска война. И тази политика беше зашеметяващ успех, съвпадащ не само с безпрецедентен период на мир и просперитет в Европа, но и с възхода на Америка като безспорна световна сила – отчасти благодарение на трансатлантическите отношения.
Културните войни винаги са вълнуващи и се развиват на фона на яростно антиевропейска стратегия за национална сигурност, тази, която се води срещу ЕС от администрацията на Тръмп, не е изключение. Но макар че в момента всичко е забавно и игриво, ако ЕС се разпадне от ръцете на Русия и САЩ на Тръмп, бъдете сигурни, че американците много бързо ще съжаляват за това.

Bnews.bg