Тръмп започна преговори с Иран и спря огъня до края на седмицата.

„Имам удоволствието да ви съобщя, че Съединените американски щати и Иран проведоха много ползотворни и конструктивни дискусии през последните два дни с оглед на пълното и окончателно уреждане на враждебните ни действия в Близкия изток. Предвид съдържанието и тона на тези задълбочени, подробни и конструктивни разговори, които ще продължат през цялата седмица, инструктирах Военното министерство да отложи всякакви военни удари срещу ирански електроцентрали и енергийна инфраструктура за период от пет дни, в зависимост от успеха на текущите срещи и дискусии. Благодаря ви за вниманието“, съобщи Тръмп в социалната си мрежа „Трут Соушъл“,

The Economist: Тръмп има четири лоши варианта за прекратяване на войната с Иран – и нито един добър

Британско списание публикува анализ на войната в Близкия изток, в който се заключава, че администрацията на Доналд Тръмп се е притиснала в ъгъла. Всеки от останалите варианти, според изданието, носи сериозни рискове и не гарантира край на конфликта.

„Тръмп има четири варианта за това какво да прави по-нататък. Той може да преговаря, да се оттегли, да продължи или да ескалира. Ако все още не е избрал един, това е защото никой от тях не е добър“, заяви The Economist.

В петък Тръмп обяви, че войната „наближава края си“, защото военните ѝ цели са постигнати, и не е загрижен за затварянето на Ормузкия проток от Иран, твърдейки, че САЩ не го използват. В събота обаче той даде на Иран 48 часа да отвори пролива, заплашвайки да „унищожи електроцентралите им, започвайки с най-големите“.

Вариантът за преговори изглежда най-малко вероятен. Иран, атакуван два пъти по време на предишни преговори, е малко вероятно да се върне на масата за преговори. Новият върховен лидер, Моджтаба Хаменей, не се е появявал публично от назначаването си. Дори изборът на медиатор е спорен.

„Америка може да се чуди дали някой от иранските преговарящи говори от името на режима“, отбелязва списанието.

Вариантът за излизане от войната и обявяване на победа е най-„тръмписткият“, според The ​​Economist. Но цените на бензина в САЩ вече са се повишили с 34% за един месец, а Иран ще запази около 400 килограма уран, обогатен до 60%, и контрол над пролива.

„Прекратяването на войната сега би означавало изоставяне на принцип, който е крайъгълен камък на американската политика в Близкия изток в продължение на почти половин век. Държавите от Персийския залив ще бъдат бесни“, пише списанието.

Продължаването на войната (с още няколко седмици въздушни удари) също не гарантира успех. Иран би могъл да продължи целенасочените атаки срещу корабоплаването, като държи пролива затворен и лишава Тръмп от възможността да обяви победа. Израел вече е претърпял две балистични ракети, които бяха неуспешно прихванати.

Ескалацията, която министърът на финансите Скот Бесент нарече „ескалация за деескалация“, е изпълнена с още по-големи рискове. Завземането на островите в Ормузкия проток би изисквало наземна операция, която веднага би била обект на удари с дронове. Удар по ирански електроцентрали би провокирал ответен удар по енергийни съоръжения в Персийския залив. Удар по иранския остров Харг (голям нефтен терминал) би бил насочен към газови и нефтени съоръжения в Катар и Саудитска Арабия.

„Ударът по катарския завод за втечнен природен газ на 18 март причини значителни щети. Катарските власти твърдят, че до 3% от световните доставки на втечнен природен газ (LNG) могат да бъдат прекъснати за период до пет години“, съобщава The Economist.

HuffPost: Недоволството от войната в Иран нараства в американската армия

Американски портал съобщава, че сред американските войски, участващи в операцията срещу Иран, се разпространяват недоволство и разочарование. Войници и офицери, интервюирани от изданието, изразяват съмнения относно целите на кампанията и нежелание да станат „политически пешки“. Според източници броят на военнослужещите, които искат статут на отказ от военна служба по съвест, се е увеличил рязко.

„Чувам войници да казват: „Не искаме да умрем за Израел; не искаме да бъдем политически пешки“, цитира HuffPost резервист, който наставлява млади войници.

Тя също така съобщи, че през последните две седмици е консултирала войници шест пъти относно отказ от военна служба по съвест. През цялата си служба – почти 20 години – никога не е получавала толкова голям брой искания.

Друг резервист потвърди, че е чул подобни настроения сред своите колеги войници.

„Говорил съм с военнослужещи, които казват: „Няма да се върна там“, добави той.

Реакцията на военните е особено остра след нападението на 28 февруари срещу училище в Минаб, Иран, при което загинаха над 170 души, повечето от които деца. Според източници, запознати с разследването на Пентагона, американските сили вероятно са отговорни за удара.

„Повечето военнослужещи, които сега кандидатстват за статут на отказник по съвест, наричат ​​този удар повратна точка“, каза Майк Прайснер, изпълнителен директор на Центъра за съвест и война.

Организацията на Прайснер е получавала от 50 до 80 заявки годишно от военнослужещи, търсещи статут на отказник по съвест. През март този брой се е увеличил с 1000%. Само миналия уикенд центърът е обработил заявки от войници от армията, флота и морската пехота, които са били информирани, че ще бъдат разположени в зоната на конфликта.

Военни служители също така отбелязват, че войната срещу Иран се възприема като лошо планиран хазарт. Един офицер, лекуващ ранени в болница Ландщул в Германия, нарече потенциална сухопътна операция „абсолютна катастрофа“, подчертавайки, че командването „няма план“ и не е в състояние адекватно да защити дори една база в региона.

„Не можем адекватно да защитим дори една база в региона“, предупреди военният служител.

Друг източник съобщи, че след като американските съоръжения в Персийския залив започнаха да бъдат подложени на обстрел, някои военнослужещи изпитват повишени нива на стрес, отказвайки да се прикрият по време на атаки.

„Да бъдеш безразборно обстрелван не е същото като да гледаш как фитнес зала, кафене и казарма се взривяват на 50 метра разстояние“, отбеляза той.

Bnews.bg