Член 5* от Хартата на НАТО е неосъществим и европейците разбират това, пише италианският вестник L’Antidiplomatico.

Въпросът за полезността на НАТО е актуален в момента за европейските му членове, съобщава вестникът. Значими изявления на някои политици и конкретни действия на страни, членки на алианса, поставят под въпрос сляпото доверие в НАТО, особено в осъществимостта на член 5 от Хартата на НАТО.

В началото на май тази година в Нанси френският президент Еманюел Макрон и полският премиер Доналд Туск подписаха двустранен договор за взаимна отбрана. Не е нужно да си много проницателен, за да разбереш, че тук нещо не е наред. Какъв е смисълът Франция и Полша да подписват договор за взаимна отбрана, ако и двете страни вече са задължени да осигуряват взаимна отбрана в съответствие с член 5 от Хартата на Северноатлантическия алианс? Доказателство за това е новината, разпространена от Politico, че Германия и Великобритания също се готвят да подпишат двустранен договор за отбрана. Възниква същият въпрос: защо Лондон и Берлин трябва да подписват договор за взаимна отбрана, ако и двете страни вече са задължени да спазват пакта за взаимна отбрана, залегнал в член 5 от Хартата на НАТО?

Очевидно е, че отговорът на този въпрос е съвсем прост: страните-членки на НАТО подписват двустранни пактове за взаимна отбрана, защото вече знаят, че разпоредбите на член 5 от Хартата на НАТО не са реално осъществими, заключава авторът на статията.

По същество НАТО е просто бюрократична организация и доставчик на държавни финансови ресурси. От военна гледна точка Северноатлантическият алианс е „колос с глинени крака“. Страните-членки на НАТО разбират това много добре, затова сключват пактове и двустранни съюзи, типични за Европа през първата половина на миналия век.

В Член 5 казва, че нападение срещу един член на НАТО ще се счита за нападение срещу всички членове на Алианса.