Залозите за това кой ще е победител, тръгнаха още при старта на „Хелс Китчън 7”. Като най-големи бяха оценени шансовете на Тоби и Мартин Методиев. В крайна сметка до финала стигнаха и двамата, но красивата бургазлийка завърши на трето място, а колегата й от Варна, получи чека от шеф Ангелов чека за 100 000 лева.

– Мартин, честита победа! Очаквахте ли да триумфирате в „Хелс Китчън“?

– Когато в началото влязох във формата, не очаквах да стигна до финал, камо ли да съм №1. След като взех черна куртка осъзнах, че имам голям шанс за победа. Дадох всичко от себе си и нещата просто се получиха.

– Кой от другите участници беше най-сериозният ви конкурент?

– Още от първия ми ден във формата разбрах, че най-големият ми конкурент ще бъде Тоби Димова. Тогава тя се заяви с чиния за 100 000 лева – така каза и самият шеф Ангелов. В онзи момент разбрах, че тя участникът, срещу когото искам да се боря и да покажа, че съм по-добър. добър. Ако ли пък паднех от нея, за мен щеше да е чест, че съм загубил от достоен противник. В Кухнята на ада исках да се съревновавам с най-добрите. Благодарен съм й, тя беше достойна конкуренция.

– През 3-те месеца в кулинарния формат кога ви беше най-трудно?

– Там няма по-лесно. Никога не знаеш какво ще готвиш, как и за колко време. Шеф Ангелов измисляше задачите непосредствено преди да ги постави. Всичко беше много трудно, но и интересно. Голямо предизвикателство бяха кулинарните битки. Два пъти мислех да напусна формата по собствено желание заради тоталната изолация и липса на близките ми. За първи път ми дойде тази мисъл след втория месец, когато нещата станаха доста тегави. Така беше и когато се разделихме с половинката ми и детето след предоставената ми възможност да прекарам няколко часа с тях. След въпросната раздяла 3-4 дни бях като болен и с никого не говорех. Добре, че в крайна сметка издържах и не си събрах багажа. Бях наистина на косъм да го направя.

– Какво ви караше да си изпускате нервите в предаването?

– Имах доста такива ситуации. С Грозев и Едуард доста се карахме. Продуценти, сценаристи, психолози и другите участници във формата ме съветваха да не изпускам нервите си, защото ще навредя на себе си. Доста избухлив съм по природа – паля от половин оборот и първо действам, а след това мисля. Първичен съм заради което и в реалния живот съм си патил много.

– С какво сте променен след участието ви в „Хелс Китчън“?

– Мога да кажа, че за 3 месеца в кулинарния формат буквално се промени животът ми. Научих се да се въздържам, да не действам първично. Обмислям думите и действията си. Като цяло разбрах, че каквото и да е било, е било и че трябва да бъдем добри хора и да даваме добър пример. Стигнал съм до върха като победител в най-успешния кулинарен формат, а съм имал много труден и буен живот. Казано с други думи, стига да иска, човек може да си намери изход от всяка ситуация.

– В какво ще инвестирате наградата от 100 000 лева?

– Мечтата ми е да създам собствен бизнес – най-вероятно готина каравана, ресторант или нещо за бързо хранене. След лятото ще реше окончателно какво ще е- дотогава имам много поети ангажименти в ресторанта, в който работя и искам стриктно да си ги изпълня.

– От колко години готвите?

– От около 10 години готвя, като професионално – от 5. Сам се запалих. Преминах през трудни моменти в живота ми и те ме насочиха към кулинарията. Преди едни яйца не можех да изпържа. Влизайки в кухнята, ми показаха кое как става и на мен ми хареса. Реших да се развивам в тази сфера, да стана добър в нея, а не да правя само глупости и бели. След като взех решението, че ще ставам готвач, изкарах няколко курса при големи професионалисти във Варна. Сега, след като издържах и трите месеца в „Хелс Китчън“ и спечелих победата, мога да кажа, че предишният Мартин вече го няма. Друг човек съм – амбициран съм и нахъсан да давам добър пример на младите и да помагам на хора в нужда.

– Какво друго сте работили през живота си?

– Бил съм барман, търговски представител, доставчик на храна… Какво ли не съм пробвал, преди да попадна в кухнята. Никоя друга работа обаче не ме грабна така, както готвенето. Припознах го като нещо, в което искам да се развивам.

– Споделяли сте, че сте израснали в бедност. За нищо ли не стигаха парите?

– Винаги сме били много бедни. Родителите ми работеха за никакви пари, а баба продаваше вестници. Сестра ми е със 7 години по-малка от мен. Парите все не ни стигаха и е имало моменти, когато сме си делили една филия хляб на 4. Съучениците ми бяха от по-заможни семейства и не ми спестяваха подигравките си заради облеклото ми. Често ходех със закърпени дрехи, износени. Бях на 12, когато баща ми почина. Имаше здравословни проблеми той, доста време влизаше от болница в болница.

– Кога започнаха проблемите ви със закона?

– Започнах да правя глупости, за да имам пари. Случвало се е да открадна, а и много се

биех. Подавани са жалби срещу мен за тежки и средни телесни повреди. Занимавах се и с измами, а съм продавал и марихуана. Веднъж пробвах да пуша трева, но не беше |

моето. Стигнах в крайна сметка до Варненския затвор, където лежах 3 години. Там работех в кухнята и пламна любовта ми към кулинарията. Със сигурност в затвора има и много добри хора. Въпреки, че е лошо място, на мен ми донесе само плюсове и животът ми тръгна в правилната посока.

– Майка ви и сестра ви как я карат днес?

– Майка ми работеше като камериерка, а е продавала и закуски. По-късно започна като медицинско лице в болница. Сестра ми е касиерка в заведение за бързо хранене. Племенникът ми е роден няколко дни след дъщеря ми.

– Колко време ви беше необходимо да разберете, че жената до вас – Валерия, е любовта на живота ви?

– Запознаха ни общи приятели. Няколко пъти излизахме на кафе и дискотека, а в един момент и двамата разбрахме, че се обичаме. От дълги години живеем на семейни начала, въпреки че преди време й предложих брак и сложих на ръката й годежен пръстен. Планувам да вдигнем сватба след лятото.

– Какво работи Валерия?

– Има собствен салон за маникюр и педикюр. Успоредно с работата в салона следва във ВВМУ във Варна. И преди години учеше там, но когато забременя с дъщеря ни Ерика, прекъсна. Сега, когато детето ни вече е по-голямо, половинката ми реши да завърши образованието си, догодина ще се дипломира,

– Спортувате ли?

– Тренирал съм спортна гимнастика и 8 години, бях много добър. И до днес съжалявам, че не продължих. Отказах се, защото по онова време гаджетата и игрите ми се струваха по-интересни от тренировките. По-късно започнах да ходя на фитнес и да тренирам бокс, което правя и досега. В един момент станах много здрав. Бях само мускул и тежах 104 кг. понастоящем използвам тренировките по бокс, за да изпусна парата от напрежението.

– Имало ли е заплаха за живота ви?

– Да, няколко пъти. Вадили са ми нож и веднъж ме наръгаха 3 пъти  корема. Приеха ме в болницата с опасност за живота. Размина ми се, след 20 дни ме изписаха. Като цяло бе доста трудно израстването ми. Навремето беше модерно да се биеш и да се доказваш. Много се радваха, когато влизах в която и да е местна дискотека ме знаеха кой съм. Детска му работа.

– Побеляха ли косите на майка ви покрай вас?

– Да. Говореше ми, наказваше ме, дърпаше ми ушите и ме биеше, но аз си правех каквото си решах. От едното ми ухо влизаха думите й, от другото излизаха. Няколко пъти ме изключваха и от училище, където бях черната овца. Въпреки това завърших задочно и имам диплома за средно образование.

– Днес може ли някой да ви провокира да налетите на бой?

– И днес имам доста дразнители, но вече съм друг човек и няма как да скоча на бой. Вече не се занимавам с мелета, наркотици, кражби и измами. Имам семейство, а и гледам с други очи на провокаторите и агресорите. Искам да съм добър пример за детето си, а и за оставалите хора. Било, каквото било. Целта ми сега е да подсигуря бъдещето на жената до мен и дъщеря ни. Не искам детето ми да преминава през мизерията и трудностите, с които аз се сблъсках.

Източник: Уикенд

Razkritia.com