Ръководителите на Kaufland, Lidl и Billa в България предупредиха за засилващ се натиск от страна на държавните институции върху големите търговски вериги. Това стана по време на дискусия за състоянието и предизвикателствата пред модерната търговия, организирана от Сдружението за модерна търговия в София. Във форума участваха представители на търговския сектор и на хранителната индустрия, които коментираха действията на регулаторите, новите законодателни инициативи и отражението им върху бизнеса и доставчиците.

„Нямам търпение да идем в съда и акта на КЗК да го направим на пух и прах“, заяви изпълнителният директор на „Кауфланд България“ Михаил Петров по повод наложената на компанията санкция от близо 76 млн. евро за установени от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) нелоялни търговски практики спрямо български производители.

По думите му адвокатите на компанията вече са разгледали подробно решението и то ще бъде обжалвано. Петров го сравни с действията на футболист, който е тръгнал да изпълнява дузпа на празна врата, но си е вкарал автогол.

Той определи акта на КЗК като несъстоятелен и предупреди, че действията на държавата могат да доведат до сериозни сътресения за икономиката. Според него има целенасочена атака срещу големите търговски вериги, но не е ясно каква е крайната цел.

„Ясно е, че всеки мрази големите – мразиш шефа си, мразиш банките, мразиш големите фирми. Но аз наистина не мога да разбера защо атаката започна срещу онези, които осигуряват храната, това е просто необяснимо“, коментира Петров.

Снимка: БТА

Той подчерта, че Kaufland няма намерение да напуска България. Компанията е инвестирала около 1 млрд. евро в магазините си, които са нейна собственост, и има 8800 служители. „Нашите магазини не са под наем. Ние сме инвестирали 1 млрд. в тях. Не можем да си съберем чукалата и да се изнесем от България. План Б е да си отстояваме правата по законов ред“, заяви Петров.

Той отправи предупреждение и към институциите, като посочи, че евентуално прекратяване на дейността на компанията би имало сериозни последици за икономиката. По думите му Kaufland има значителни кредитни задължения и договори с доставчици, а в магазините работят хиляди хора и „Кауфланд“ е много голям. „Ако прекратим всякаква дейност фалитът на КТБ ще ни се стори като летен бриз“, предупреди той като се обърна директно към властите, цитиран от в. „24 часа“.

Изпълнителният директор на Lidl България Милена Драгийска също заяви, че не разбира каква е крайната цел на действията срещу големите търговски вериги. „Няма в историята случай някой да е тръгнал срещу държавата и да я е победил. Няма проблем – ние ще си тръгнем и ще затворим обектите. Но не ми е ясно каква е крайната цел на всичко това, нито мисля, че някой е мислил какви ще са последиците“, каза тя.

Драгийска постави и въпроса за личната отговорност на държавните служители. Според нея Законът за отговорността на държавата и общините за вреди трябва да бъде доразвит така, че хората, които упражняват власт, да носят лична отговорност за действията си.

Изпълнителният директор на Billa България Албена Георгиева посочи, че бизнес средата е станала по-несигурна след началото на проверките срещу големите вериги. По думите ѝ преди институциите са извършвали проверките си поотделно, докато сега идват едновременно. Това натоварва служителите с допълнителни задачи и увеличава административните разходи на компаниите.

В дискусията беше засегнат и въпросът за подготвяния извънреден данък върху свръхпечалбите. Петров заяви, че според сегашните изчисления печалбата на Kaufland през последните години намалява и затова не очаква компанията да бъде засегната от подобно облагане. Той уточни, че този въпрос няма връзка с глобата на КЗК, по която все още няма плащане.

Снимка: БТА

Предложената промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда данък от 33% върху частта от печалбата, която надхвърля с 20% средната годишна печалба на дружеството за предходните 5 години. След промени в първоначалния вариант обхватът вече включва и търговците на храни с годишен оборот над 5 млн. евро.

Тази мярка може да засегне голяма част от хранителните производители, предупреди Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите. „Това на практика засяга и повечето от нас, защото фирмите в нашия бранш имат такъв оборот“, посочи той. По думите му конфликтът между държавата и големите търговски вериги ще се отрази най-тежко на производителите на храни.

Представители на производителите също защитиха практиките на големите вериги при работата с доставчици. Председателят на Асоциацията на овощарите в България Живка Гроздева заяви, че надценките, които големите вериги поставят върху нейната продукция, са между 10% и 15%. Тя даде пример с череши, които е продала на малък търговски обект за 1 евро, а впоследствие са били предложени на цена от 2,40 евро.

Гроздева коментира и споровете за амбалажа, използван при доставките на плодове и зеленчуци. По думите ѝ практиката производителят да осигурява опаковките за своя сметка е разпространена и в други държави, като разходът се включва в цената на продукцията. Тя посочи, че и стоковите борси използват амбалаж под наем, но невинаги заплащат дължимата сума за него.

Източник: dir.bg