Всички сме еднакви, според Пеевски, и се возим в трамвая, в държавните Мерцедеси и в летим в частния Фалкон – трамваят за нас, а мерцедесите бронета и Фалконът за Шиши.

Шиши и неговото безгласово и безкласово общество:

“Няма да има класи. Всички хора са еднакви”, рече Шиши в НюзКурника на Парламата.

Шиши надмина своя предшественик Бай Тошо и си позволи да допише трудовете на Маркс и Енгелс в своите Събрани едноминутни кратки свободни съчинения.

Шиши е велик издател и пистател, Шиши не читател. Като чукчата от Чукотка, Шиши не чете, Шиши пишИ книги и философски трудове.
Ленин доразви философията на Марксизма в Марксизъм – Ленинизъм, а Шиши разви Маркс и Ленин в Марксизъм – Ленинизъм – Шишивизъм, както си седеше в кабинета на Тодор Живков, редеше схеми как да открадне Лукойл и Тотото, а Бойко Борисов от съседния кабинет на Милко Балев записваше ценните му мисли.

Според Ленин има само една класа, която си заслужава вниманието и заслужава да съществува – това е работническата класа или т.н. от Маркс – пролетариат, пролетарии.
Шиши стигна по-надалеч и обяви, че вече “няма да има класи и всички са еднакви”. Мъдър човек с дълбока мисъл, която сигурно е прочел в някоя реклама по комиксите за Батман или в Google.
Ленин прокламира еднокласово общество в СССР, а 6i6i гради безкласовото и безгласово общество в своите въжделения за държавата с “Д”. Дори в утопията на комунизма неговите създатели не си и помисляха, че всички хора ще са “еднакви” като в някаква кошмарна антиутиопия. Стигаха в мечтите си най-много дотам хората да са равни.

В безкласовото общество на Шиши в “Д” няма да има и партии и бизнеси, а всички ще бъдат “еднакви” – членове на една партия – ГЕРБ – СДС – ДПС – Ново Начало. Така Преходът завършва, както започна – с една партия и с едно 6i6i начело в стария кабинет на предишния Първи в Партията и Държавата с голямо Д.
Безкласовото общество на Шиши е и безгласово общество – гласът на народа в урните не означава нищо. Както и да гласуват безгласовите, резултатът е един и същ и пак управляват едни и същи.
Ако изборите променяха нещо, Шиши щеше да ги забрани.
Същото се отнася за бизнеса и медиите, според постулатите на световния уче’н 6i6i.
В комунизма хората бяха ужким равни, само медиите бяха еднакви.
При Шиши медиите също са еднакви, както в комунизма – ПИК, Афера, Блиц, Епицентър, БТВ, Нова, БНТ говорят еднакво за Шиши.
Но хората еднакви ли сме? Или всички сме еднакви, но някои от нас са по-еднакви от другите? Отговорете си сами на този екзистенциален въпрос.
Ти еднакъв ли си с Шиши или 6i6i е по-еднакъв от теб? Возят ли те бронирани Мерцедеси последен модел на НСО за по 1 милион? Даваш ли по няколко милиона годишно само за личната си охрана, както прави “еднаквият с теб” Пеевски? А ти с частен FALCON за Дубай летиш ли?

Николай Бареков

Класовото общество преди Ленин и Шиши (кратък исторически преглед)

Ако се заслушаме внимателно в пулса на историята, ще чуем едно и също ехо – борба между тези, които имат, и тези, които не могат да имат. Това е двигателят на класовите общества, онзи древен механизъм, който задвижва политиката, икономиката и социалния ред. Както би казал Фарид Закария: историята е дълга, а човешката амбиция е постоянна величина.

Днес в съзнанието ми изплуваха спомени от лекциите по история на социологията в университета в Страсбург. Изучавахме, че класовото разделение възниква в момента, в който човечеството започва да акумулира излишък. Този преход от оцеляване към натрупване създава първите елити.

Карл Полани го описва като „вграденост на икономиката в социалните отношения“, където властта естествено се концентрира около тези, които контролират ресурси.

Макс Вебер добавя нещо още по-важно: класите не са само икономически групи, те са групи с различен достъп до възможности.

А Питър Турчин, съвременният глас на клиодинамиката, показва, че когато елитите станат твърде многобройни или твърде алчни, обществата навлизат в цикли на криза и нестабилност.

С други думи: класовото разделение е не просто последица, а структурен генетичен код на цивилизациите.

Карл Маркс, независимо дали човек приема неговата теория в цялост, точно това улавя блестящо: „историята на всички досегашни общества е история на класови борби“. Той не просто отразява реалност, истинският свят му е дал редица доказателства за това. Историята е последователна поредица от конфликти между тези, които имат власт, и тези, които се опитват да си я върнат. Работническите движения, буржоазните революции, социалната държава на XX век – това са прояви на една и съща фундаментална закономерност.

Всичко това поставя един неизбежен въпрос: коя е ролята на държавата? Според Чарлз Тили държавата функционира като „организиран рекет“, предоставящ защита срещу заплахи, които самата тя създава. Нито една власт не е неутрална спрямо класовите структури, тя или ги възпроизвежда, или се опитва да ги ограничи.

И ако след всичко казано за неравенствата, за историческите цикли, за елитите и за бавната, понякога мъчителна еволюция на демокрацията си мислите, че тази история е универсална, то България винаги ще намери начин да добави собствен сюжетен обрат. Защото днес, едва ли не от нищото, напук на всички тези исторически закономерности, страната внезапно се сдоби с нов борец за класово равенство.

„Няма да позволя хората да бъдат делени на класи“, прозвуча така, сякаш самото социално неравенство е просто комуникационна грешка, която може да се поправи с две изречения в кулоарите на парламента. Такава е България: общество, в което големите исторически процеси винаги получават най-неочаквания финал.

Картина: „Свободата води народа“ (Liberty Leading the People, Eugène Delacroix, 1830)

Валентин Тончев

Bnews.bg