Разпадът на партия “Величие” на 19-ия ден от конституирането на парламента е нов шанс за величието на партия “Възраждане”, останала четвърта – след като нейният двойник ѝ отне стотина хиляди избиратели и прескочи 4-процентовия праг. Но за едни бъдещи, отново предсрочни, избори след 3 месеца националистите на Костадин Костадинов ще получат по-добри шансове да се прицелят във второто място и те отсега започнаха да градят свой нов имидж и комуникация.

Най-напред демонстрираха политическа воля за управление, предлагайки правителство, което да бъде излъчено с третия мандат и гласовете на всички партии в парламента без ГЕРБ и ДПС. Разбирай – с ПП-ДБ, “Има такъв народ” (ИТН), БСП и “Величие”. От “Възраждане” отправиха офертата с ясното съзнание, че ПП-ДБ никога не биха се съюзили с крайно десни, ретранслатори на кремълските послания, евроскептици и противници на членството в НАТО.

А и едва ли биха получили третия мандат от президента.

Отровен двойник

Въпреки това Костадин Костадинов охотно и убедително обяснява как те са готови да превъзмогнат несходствата си, свеждайки ги до субективни оценки, а не до същността – ценностни несъвместимости. “Ключът е в ПП-ДБ. Ние нямаме проблем да преодолеем противоречията си с другите, включително и с ПП-ДБ. Ако ПП-ДБ преодолеят тези различия, които са принципни, ако ПП-ДБ надмогнат своето его и късогледство, е възможен такъв кабинет”.

Изглежда, че политическите сили са влезли в роля предвид поредните предсрочни избори, а тази на “Възраждане” е да се превърнат в двойник на ПП-ДБ – отровен двойник. Още от 49-ия парламент в комуникацията на “Възраждане” неизменна е тезата, че с ДПС никога не биха управлявали. “Новината” от последните дни е, че вече пакетираха и ГЕРБ с ДПС в зачестилите си атаки, а в ролевата игра се включи и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който посочи Костадинов като “новия Пеевски” в парламента.

ПП-ДБ се е заявила като опозиция, но “Възраждане” се възползват от предимството, че не са се изцапали с участие във властта и атакуват ДПС, докато от ПП-ДБ избягват конфронтация с Движението и атакуват предимно ГЕРБ. От трибуната на парламента Костадинов дори нарече ДПС опасно за държавата и че няма място в българската политика. Познато за онези, които си спомнят фразата на Иван Костов, че “ДПС е проклятието за България”. В отговор съпредседателят на ДПС Пеевски заяви, че няма да позволи проруски партии да се гаврят с ДПС и ще направи “каквото трябва никой да не им говори така”.

Клъцни-срежи

“Възраждане” са решени да спечелят второто място на следващи избори и за целта трябва да покажат, че са противници на раздираното от вътрешни борби ДПС, втори след юнския вот. Показват и склонност да се автоцензурират откъм прокарване на тезите на Кремъл, поне за известно време – с надежда да им повярват и избиратели извън твърдото им ядро, подведени от едно по-балансирано и по-разумно поведение. Затова и Костадин Костадинов смъква градуса на политическото си слово, дори забавя и темпото и вече звучи по-умерено, не така агресивно – по-скоро като зрелия Каракачанов, отколкото като ранния Сидеров. Не му е трудно, политическата му кариера е започнала от ВМРО, но е “школувал” и в “Атака”.

Затова и антиДПС-наративът му се удава. Преди осем години, като общински съветник от ВМРО във Варна, Костадинов настояваше турските и арабски имена на местности да бъдат сменени с български. Сега предупреди Пеевски да внимава, за да не го сполети съдбата на лидера на “Величие”. “Еничарите в ДПС вдигнаха бунт срещу турците и съдбата им ще бъде същата като на техните предшественици през 1826 г. в Османската империя (след множество бунтове на еничарите султан Махмуд II унищожава еничарския корпус чрез масово клане, б.а.)”. С тези характерни за национализма конструкции Костадинов печели известни дивиденти в ситуация, в която останалите политически лидери не коментират битката в ДПС.

Нелепи и абсурдни до комичност

А “Величие”, появила се за първи път в 50-ия парламент, бавно отива в историята, оставяйки след себе си единствено шум от хрупане на фъстъци – любимите ядки на съоснователя ѝ и създател на атракциона Исторически парк Ивелин Михайлов. Фъстъците, а не ценностни различия се оказаха една от червените линии между Михайлов и подполковник Николай Марков, председател на разпадналата се парламентарна група, твърдящ, че е и неин лидер. “Не съм хрупал фъстъци, той хрупа фъстъци… хрупането на фъстъци ни разделя”, заяви Марков по bTV, след като водещата припомни хрупането на фъстъци в първата им публична изява след вота на 9 юни.

И не, това не е шоу “Скрита камера”, в което ей сега някой ще каже на Марков и Михайлов – майтап, бе, хора, не сте политици, нарочно ви спретнахме този трик. Съвсем истинско е, 99 862 избиратели осигуриха 13 депутатски места на “Величие”, която се оказа с двама лидери, единият извън парламента, другият вътре, но без да е член на партията, която пък си има председателка, която се обажда на стационарен телефон в Народното събрание, за да пита кога ще се изплаща партийната субсидия – а после отрича да го е правила във видео, в което се показва за първи път. И това не е всичко. На екрана се прожектират страховити разкази за заплахи – и от двете страни, 4-часово затваряне в хамбар с иззети телефони на депутатите от “Величие”, сред които и бивш командос, и накрая разцепване 6 към 7 в полза на Николай Марков.

Изобщо “Величие” произвежда повече смях и абсурди, отколкото смисъл и сериозност. Но партии като “Възраждане” печелят не само от нейния провал, но и от изпразването на политиката от съдържание. Костадинов е гъвкав – докато останалите в парламента се карат за миналото управление, той говори за бъдещето, вече не плаши, а подхранва надежди, макар да не дава решения. Гони си величието.