Известната актриса Яна Маринова разказа как на младини често е влизала във физически конфликти, дори и с мъже.

Освен това тя сподели, че е израснала бедно, работила е в ресторант и как в крайна сметка се е спряла на актьорската професия.

Насилие

„Спрях да понасям насилието, безчестието и измяната, с които иначе бях свикнала. Преди бях все ядосана, без дори да знам, че е така, защото се биех по улиците и си го изкарвах. Редовно ходех с разбит нос или с разкъсани дрехи. Биех се с мъже и понякога побеждавах, но понякога и ме пердашеха. Не съм посягала на момиче или жена. Добре де, ама вече ме разпознаваха, не ставаше да се „лекувам“ с шамари. Да, “изливах“ през ролите, но там пък често затъвах още повече в собствените си демони. И сега си давам сметка – в началото, с онази първа роля, онзи отгоре добре ме подмами, че ще е само веселото и забавното. Иначе с тогавашния си акъл никога нямаше да се вържа да прогледна и да ме боли душичката така от случващото се в света в момента. Особено като знам, че тази болка ще е до края на живота ми. Но пък… Нали от дете съм калена да нося на болка“, разказва емоционално Яна Маринова.

Ресторант

„От 6-годишна майка ми ме водеше по театри, оперети и балет. Купуваше билети за всичко възможно и после цял месец гладувахме до следващата й учителска заплата. Но на около 14, когато се развилня мутро-барокът и 2 милиона можещи и знаещи логично се изнесоха от България, а останалите тук, с виеше образование, караха таксита или сервираха по ресторантите – тогава и аз загрях, че да, майка ми и баща ми са много учени, ама аз все съм гладна. Та приютих се при заможните роднини и си втълпих, че да изкарвам парите си с работа в ресторант е единственият възможен вариант за реализация. Когато от един кастинг за масовка ме избраха за първата ми роля в сериал, това,  което си мислех, беше – искам един ден, като мина по улиците и бабите по пейките да кажат „Ето я народната артистка“, споделя Маринова за избора си на професия.