Идва краят на БСП. Много пъти през последните години съм започвала да пиша текст с това изречение, но Столетницата винаги ме е опровергавала. Е, днес вече ще ѝ е трудно, пише Лиляна Клисурова в 24 часа.

За първи път от 30 г. насам БСП остана извън парламента и е напът да се превърне в бутикова партия. От онази милионна подкрепа през 1990 г. днес е под чертата и почти на санитарния минимум за политическа формация – 3% и 98 хиляди гласа. И то в момент, в който бедността и неравенствата стават все по-големи, социалната криза е тежка и обществото има нужда от силни леви политики.

От години обаче хората не разпознават БСП като алтернатива. Всъщност дори е странно, че тя успя да просъществува 30 г. след промените в този си вид. За разлика от посестримите си – наследници на комунистическите партии в много страни в Европа, които се разпаднаха малко след 1989 г.

Но за първи път в над 130-годишната си история БСП не само изпадна от класацията на водещите партии, а и остана извън парламента. През 2022 г. поне беше пета.

Причините за това са много, а виновникът определено не е Крум Зарков, въпреки че всички обвинителни пръсти в момента ще сочат към него. И може би именно на него ще се падне тежката роля да дръпне шалтера на “Позитано” 20.

Или пък ще използва ситуацията, за да направи истинска промяна в партията – идейна, структурна, каквато е необходима за една модерна левица.

“БСП доказа, че е жива и ще расте. Социалистите са тук, за да останат”. Това бяха първите думи на Зарков в изборната нощ, когато партията му все още беше на кантар и по-скоро в парламента. В неделя той обяви, че поема “цялата и неделима отговорност” за резултатите. Затова и мнозина очакват да подаде оставка пред Изпълнителното бюро във вторник, както и пред Националния съвет, чието свикване няма да бави.

Истината е, че заставайки на лидерския пост през февруари, Зарков си купи фабрика на 8 септември. С ясното съзнание какво точно прави. И положи неимоверни усилия да събере крилата в партията, да върне разочарованите, да сплоти организациите. Направи кампания с с откровен разговор, много енергия и емоция.

Въпреки всички положени усилия едва ли някой ще каже, че резултатът на БСП е изненадващ. Много грешки и политически компромиси направи тя в последните години. Освен това се самоизяжда. Непрекъснато воюва – не срещу политически опоненти, а вътре в себе си. (Така се случи и сега, между другото, но примери няма да давам.) Червените са толкова заети да се разправят един с друг, че не забелязват как подкрепата им се срива главоломно, а електоратът им прелива в други формации. Първо гласове им “открадна” “Възраждане”, после дойдоха “Продължаваме промяната”, “Български възход”, за да се стигне до Румен Радев, който заби последния пирон в ковчега на БСП.

За последните 5 г. и тези 8 избора БСП рязко се пусна по спиралата надолу. А свободното падане започна много по-рано – от онази целувка на Сергей Станишев с Лютви Местан на Орлов мост през 2014 г. и коалицията с ДПС зад кабинета “Орешарски”. Именно в края на ерата “Станишев” настанаха първите големи разцепления, от БСП си тръгнаха или бяха изгонени знакови имена като Татяна Дончева, Георги Първанов и Румен Петков. Вярно е, че и тримата днес са част от лявата коалиция, Дончева дори бе водач на листа, но когато веднъж си отрязал живо месо, раната трудно зараства.

Истинският срив обаче дойде при Корнелия Нинова с може би най-голямата чистка в историята на партията – за тези 6 г., в които тя бе начело, стотици бяха изгонени или напуснаха. БСП се срина от близо 1 млн. гласа през 2017 г. до около 180 хил. през 2024 г. (Виж инфографиката.)

Парадоксът е, че на фона на спадащите резултати в последните години БСП на два пъти участва във властта. Успя да прокара някои социални политики, но не и да ги обясни добре и да ѝ се признаят заслугите. И логично крайният резултат от участието в тези коалиционни кабинети ѝ донесе негативи. При четворната коалиция и кабинета “Петков” от социалистите по места видяха безпринципност в прегръдката с десните. Остана и лошият послевкус от темата с оръжията за Украйна. А след коалицията с ГЕРБ и работата с Делян Пеевски цената е още по-солена.

За да стигнем до Румен Радев – човека, който влетя в политиката именно благодарение на БСП. И чиято кампания на два пъти беше изнесена от червените, а сега той откъсна цели структури от тях.

Над половината социалисти играха открито или подкрепяха тайно Радев, накрая вкупом гласуваха за “Прогресивна България”. Кой от тях харесва бившия президент наистина, кой видя златен шанс за пост или позиция във властта – това е тема на анализ, който оставям на тях самите.

Чест му прави на Зарков, че не започна да оправдава резултатите на БСП с Радев и веднага обяви готовност да понесе лично отговорността. За разлика от предшествениците си – Станишев 11 пъти губи избори, преди да даде оставка, Нинова не успя да го догони в бройката, но упорства, докато успяха да я изключат. Зафиров също се опъваше да се оттегли след падането на кабинета “Желязков”.

Предстои да видим дали Зарков ще оцелее. Но едва ли вече ще има опашка за неговия стол.

В тази кампания обаче се видя едно – най-верните не изневериха на партията. Може би столетницата имаше нужда точно от това пречистване сега. Най-накрая ще получи възможността на спокойствие да се вгледа в себе си, да види грешките си и да се промени.

Останаха ѝ само тези, които наистина вярват и носят ляво сърце. И колкото и странно да звучи за мнозина – това не са онези червени бабички, които сме свикнали да виждаме в БСП. В голямата си част са млади хора, привлечени именно от енергията на Зарков. За повечето от тях това е възможност най-накрая партията да стане онова модерно ляво, което привлича връстниците им по целия свят.

Ясно е обаче едно – в каквато и посока да тръгне БСП, ще ѝ бъде изключително тежко. Не само защото остава без субсидия – яви се в коалиция, а пари от държавата получават само тези с над 1%, които са играли сами. По същата причина е под риск да загуби и централата си на “Позитано” 20. Миналата година като вицепремиер Атанас Зафиров подписа право на ползване за още 10 г., но дали ще остане така, след като изпадна от НС, е въпрос на тълкувание и решение от новата власт.

Така че – да, идва краят на БСП, или поне на тази, която познаваме. Промените вече са неизбежни. А дали те ще са за добро и ще донесат обновление и нова енергия, или Зарков просто ще изгаси лампите на “Позитано”, предстои да видим.

Narod.bg