Броят на свободните или чакащи назначение позиции в редица важни държавни органи е 80. Същият какъвто беше и преди година, затова може да се объркате, че сте отворили текст от архива, но не е. Актуален е.

Въпреки че ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ си поставиха още в началото на управлението цел да сменят ръководствата на регулатори и институции, от чиито решения зависят спазването на правата на гражданите, защитата на обществения интерес, качеството на управлението и предотвратяването на злоупотребата с власт, управляващите могат да се похвалят само с четири успешни назначения – в управата на БНБ и на Сметната палата.

И докато мнозинството спореше по какъв начин да бъдат извършвани номинациите за шефските места, започнаха да изтичат мандатите и на други органи. От изказвания на лидерите ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС в парламента след окончателното гласуване на промените в Конституцията обаче се разбра, че независимо че някои мандати са изтекли много отдавна (някои преди повече от 2 години), трите формации все още не бързат с новите назначения. За ГЕРБ и ДПС това не е проблем, защото в регулаторите работят техни назначения от предишни мандати и те все още имат влияние в тях.

За приоритетите на новата парламентарна сесия и какво предстои за назначенията – четете утре в „Дневник“.

Кои органи чакат смяна

И към момента 18 регулаторни и контролни органа продължават да работят с изтекъл мандат или непопълнен състав.

Най-ключови са смените в няколко органа в съдебната власт:

След две години забавяне парламентът най-накрая откри процедурата за избор на двама членове от парламентарната квота за Конституционния съд и даде срок до 11 януари 2024 година за издигане на номинации. Изборът става с обикновено мнозинство. Очакваните кандидатури за свободните места са на съдия Борислав Белазелков – уважаван специалист по търговско право, бивш член на Върховния касационен съд, пенсиониран през май 2021 г. който ще бъде издигнат от „Продължаваме промяната – Демократична България“ и лидера на депутатите на ГЕРБ в парламента Десислава Атанасова.

Назрява конфликт в „Продължаваме промяната – Демократична България“ заради председателството на парламента

Избор на ръководство чака и новата антикорупционната комисия. През септември окончателно бяха приети променти, с които старата КПКОНПИ беше разделена на два органа – комисия за отнемане на имущество и комисия за противодействие на корупцията. Законовите изменения предвидиха новата антикорупционна комисия да се състои от трима души – председател и двама членове, които ще се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3 (т.е. с минимум 160 гласа). Тримата ще ръководят комисията на ротационен принцип за по две години в рамките на шестгодишния й мандат и ще бъдат избирани и оценявани от номинационна комисия, която ще се състои от петима души, предложени от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана и Сметната палата.

Още преди законовите промени обаче настоящата антикорупционна комисия чакаше избор на ново ръководство след като преди повече от две години последният ѝ председател Сотир Цацаров подаде оставка.

Според новия закон и.д. ръководител на двете комисии трябва да е досегашният председател на КПКОНПИ до избора на нови шефове, но на практика комисията няма законен такъв.

Комисията за отнемане на имущество също тепърва ще се реформира със законови промени, предвиждаха управляващите.

Парламентът трябва да избере и нови 11 членове на Висшия съдебен съвет, който се състои от 25 членове, както и главен инспектор и 10 инспектори към инспектората на ВСС. Последният е самостоятелен орган и има основна функция да проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга тяхната независимост. Членовете на тези органи се избират също с конституционно мнозинство от 160 гласа. Към нов избор ще се пристъпи едва след като промените в Конституцията, според които Висшият съдебен съвет (ВСС) беше разделен на Висш съдебен съвет и Прокурорски съвет, бъдат отразени в останалите съдебни закони. Според управляващите това ще случи след около шест месеца.

Промените: Нов съдебен съвет, нов начин за избор на служебните правителства и други

Парламентът ще трябва да избере още:

• председател и четирима членове на Комисията за защита на личните данни
• председател, зам.-председател, секретар и шестима членове на Комисията по досиетата
• председател, зам.-председател и петима членове на Комисията за защита на конкуренцията
• председател и двама членове на Комисията за енергийно и водно регулиране
• управител на Националния осигурителен институт
• председател и четирима членове Националното бюро за контрол за СРС
• член на надзорния съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол
• председател и четирима членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори;
• председател и четирима членове на фискалния съвет
• председател, зам.-председател и трима членове на Комисията за защита от дискриминация
• председател на Комисията за финансов надзор
• председател и шестима членове на Националния съвет на българите, живеещи в чужбина

За регулаторите все в отложено време

Още при преговорите за правителство през май ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ един от ангажиментите, който пое кабинетът „Денков – Габриел“ бе да извърши отдавна чаканите смени в регулаторите като изработи механизъм за избор на кандидатите с цел „подбор на личности с високи професионални и морални качества“. Малко след съставянето на правителството от „Продължаваме промяната – Демократична България“ лансираха идеята за „номинационен борд“, който да обсъжда и да се обединява около обща кандидатура преди официалното й издигане.

След първоначалните сблъсъци през юни, когато ГЕРБ пришпори част от процедурите по смяна на ръководните кадри в държавните регулатори и това доведе до изостряне на тона между партията на Борисов и новата коалиция в парламента, историята се повтори няколко месеца по-късно заради назначението на подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Партията на Борисов успя да наложи кандидатурата на проф. Момчил Мавров за подуправител на касата с помощта на ДПС и решаващото неучастие на „Възраждане“, което не се хареса на „Продължаваме промяната – Демократична България“. Наложи се спешната намеса на министър-председателя Николай Денков, който постави две условия:

• ГЕРБ да оттегли току-що избрания подуправител на здравната каса проф. Момчил Мавров
• Да се изпълнява управленската програма като се подпише механизъм за взимане на решения в управлението.

В резултат ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС обявиха, че са се договорили да разработят механизъм, по който да се взимат решения за назначенията в регулаторите, както и че е взето решение управителят на касата Станимир Михайлов и подуправителят проф. Момчил Мавров да подадат оставки. Оставките им все още не са гласувани от парламента, но когато това се случи, процедурата по избор на нови шефове ще трябва да започне отначало.

И ДПС на масата

От съвместната изява Бойко Борисов и Христо Иванов след това стана известно, че в договарянето на регулаторите ще участва и ДПС, макар че неформално това беше ясно, тъй като бившият депутат от ДПС Петър Чобанов бе избран за подуправител в Българската народна банка (БНБ). Лидерът на депутатите на ГЕРБ в парламента Десислава Атанасова дори заяви, че тежеста на ДПС ще е една трета, но Борисов и Иванов отрекоха да има такава договорка.

Христо Иванов: Разговор за регулаторите ще има в началото на новия парламентарен сезон

Засега не е известно колко дълго ще продължи съгласувателната процедура между партиите по темата за регулаторите, но Борисов вече обяви, че разговорите започват още този четвъртък (11 януари). След гласуването на промените в Конституцията Делян Пеевски лаконично заяви: „За регулаторите има време. Ще гледаме внимателно и ще обсъждаме“.

Малко назначения, но важни

За деветте си месеца работа парламентът все пак успя смени ръководствата на ключови институции в страната – Българската народна банка (БНБ) и Сметната палата.

И двата органа се сдобиха с (нови) шефове през лятото след като ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ постигнаха неофициална договорка за разпределение на регулаторите. Според нея първоначално коалицията трябваше да получи Сметаната палата, ГЕРБ – Националната здравноосигурителна каса, а двете формации да се обединят около обща кандидатура за управител на БНБ.

Впоследствие политическите сили си „размениха“ регулаторите – Сметната палата отиде при ГЕРБ, а НЗОК – при коалицията.

Гласуването за шефове на регулаторите ще започне, въпросът е кой ще участва

Така, през юли парламентът най-напред преизбра досегашния гуверньор на БНБ Димитър Радев за нов шестгодишен мандат. Кандидатурата му беше издигната от ГЕРБ и малко по-късно след среща с парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ получи подкрепата и на коалицията.

Андрей Гюров получи пост в БНБ след като Димитър Радев номинира него и Петър Чобанов за подуправители на банката. И двете кандидатури бяха одобрени от парламента като Гюров пое управление „Емисионно“, а Чобанов – управление „Банково“ от предишните титуляри Калин Христов и Нина Стоянова.

Начело на Сметната палата пък бе избран Димитър Главчев по предложение на ГЕРБ, тъй като „Продължаваме промяната – Демократична България“ не успя да номинира свой кандидат. С този избор парламентът окончателно затвори казуса с ръководството на одитната институция, започнал още в началото на 2023 година със скоростното отстраняване на бившия шеф Цветан Цветков и завършил с две произнасяния на Конституционния съд, които обаче не доведоха до правни последици, тъй като Главчев вече беше избран напълно легитимно за поста.

Въпрос за 4 млн. лв. – кога управляващите ще сменят Комисията за потребителите, която им вреди

Източник: https://e-vestnik.bg/

Източник: https://dnesnews.bg