Ако българската левица не осъди остро агресията на Русия в Украйна и не скъса с наследството на ДС, тя е обречена да продължи да губи подкрепа, смята Александър Детев.
Слонът в стаята на българската левица си има име – той се казва Владимир Путин. И докато не бъде посочен с пръст и изхвърлен от тази стая, място в нея за нови избиратели няма да има. А този процес минава през острото осъждане на агресията на Русия в Украйна и скъсването с наследството на ДС и със соцносталгията.
Модерното ляво няма нищо общо с носталгията по СССР
Лявото априори е младо и прогресивно. И това далеч не е клише. На последните избори във Великобритания над 60 процента от гласоподавателите на възраст между 18 и 24 години подкрепиха лейбъристите. В Германия с най-голяма подкрепа от младите избиратели се ползват Зелените, в САЩ 63 на сто от американците на възраст между 18 и 29 години се определят като демократи.
В България левицата разчита основно на гласовете на пенсионери, путинофили и носталгици по миналото. А те стават все по-малко. Показват го резултатите на БСП, които на всеки следващи избори регистрират все по-катастрофална подкрепа. Тази тенденция не е само българска – в цяла Източна Европа партиите, наследили комунистическите структури отпреди падането на Желязната завеса, които и до днес изтъкват добрите си отношения с Кремъл, агонизират. Защото освен че гордо развяват знамената на минали и настоящи режими, обявени за престъпни, тяхното присъствие в европейската политическа реалност днес не е нищо повече от един анахронизъм.
Онзи, който не трябва да се споменава
На събитие в София, озаглавено „Форум за прогресивни леви решения“, евродепутати от БСП, представители на опозицията в партията, гости от Европа и други леви политици и мислители обсъждаха краха на левицата в България и бъдещето на левите политики. За много от говорителите обаче темата „Русия“ остана табу.
В своето обръщение бившият министър-председател на България и дългогодишен лидер на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев осъди развяването на еврозоната като „плашило“ и „периодичната истерия“ на тема „джендър идеологи“, проповядвана от сегашното ръководство на БСП и по-конкретно от лидерката на партията Корнелия Нинова. И докато Станишев все пак си позволи да каже, че „няма как да си затваряме очите за това кой нападна и кой се защитава“, както и, че „не може ЕС да не покаже мерки за солидарност към Украйна“, името на Владимир Путин не беше изрично споменато. „Хуманизмът и човешките права са в основата на лявото“, каза от своя страна друг евродепутат от БСП – Петър Витанов.
Но кой нарушава човешките права в Европа днес? Кой убива цивилни и прогонва милиони от домовете им? Откъде произлиза дезинформационната кампания за „прогниващия Запад“ и за „джендър идеологията“? Виновниците си имат имена – основният се казва Владимир Путин и неговият режим в Кремъл. И те трябва да бъдат ясно и категорично посочени.
Млади, прогресивни, проевропейски – това са гласоподавателите на лявото
Лявото се бори за групови права, за равноправие и за елиминиране на дискриминацията. Тази битка е и битка за равни права на жените, на ЛГБТИ общността, на мигрантите. Все битки, които в наратива на Кремъл са симптом на „разпада на Запада“. Корнелия Нинова използва този наратив в отчаян опит да открадне някой друг глас от крайните националисти, за да спаси потъващия кораб, на който е капитан. Резултатът от тази стратегия е налице.
За да има шанс да оцелее, българското ляво трябва да погледне към бъдещето – към младите и прогресивни хора, които отстояват либералните ценности, участват в шествията против насилието над жените, застъпват се за ратификация на Истанбулската конвенция и подкрепят София Прайд. Различните от тези позиции имат своето място в политическия дебат, но те не са нито леви, нито прогресивни.
За да бъдат убедени, че тези ценности се прилагат и на практика, младите леви хора трябва да чуят от устата на политиците думи, подобни на изречените от дипломата Любомир Кючуков на форума: „Украйна има всички морални и юридически основания да иска да освободи своите територии. България не може да бъде неутрална, защото имаме военна агресия, пред която не можем да си затворим очите. И защото като членки на ЕС и НАТО имаме своите ангажименти и отговорности. Ако възприемем тезата, че войната е мир, това не е само цитат по Оруел, това ни доближава до света на Оруел“.
Тези думи най-много се доближават до гледната точка на потенциалните избиратели на т.нар. прогресивно ляво в България. Несъгласните с тях така и така ще гласуват за „Възраждане“.
източник: Дойче веле
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: https://dnesnews.bg
