Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че НАТО и Русия са в „пряка конфронтация“, вероятно като част от продължаващите усилия на Кремъл да засили съществуващите информационни операции, целящи да принудят Запада да се въздържа.

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).

На 4 април Песков заяви, че отношенията между Русия и НАТО „са се плъзнали до нивото на пряка конфронтация“ и че НАТО „вече е въвлечена в конфликта около Украйна“.

Песков обвини НАТО, че се придвижва към границите на Русия, вероятно визирайки неотдавнашното присъединяване на Финландия и Швеция към алианса, и заяви, че НАТО разширява военната си инфраструктура по-близо до Русия. Руските официални лица отдавна се опитват да представят НАТО и Запада като екзистенциална заплаха за Русия като част от оправданията на Кремъл за войната му в Украйна.

На 18 март руският президент Владимир Путин заяви, че пълномащабна война между НАТО и Русия е нежелателна, но възможна.

Повтарящите се твърдения на Песков, че НАТО и Русия вече са в „пряка конфронтация“, представляват засилване на този продължаващ наратив, но вероятно все още са част от рефлексивната контролна кампания на Русия, която използва заплашителен език, за да забави и повлияе на важни решения относно западната подкрепа за Украйна.

Началникът на руския Генерален щаб армейски генерал Валерий Герасимов призова членовете на Общността на независимите държави (ОНД) да засилят сътрудничеството си срещу предполагаемите западни заплахи като част от усилията за противопоставяне на Запада.

На 4 април по време на среща на началниците на генералните щабове на страните от ОНД Герасимов заяви, че в момента страните от ОНД са изправени пред „все по-реални и разнообразни предизвикателства, което изисква [от тях] да разполагат с добре оборудвани и обучени въоръжени сили“, тъй като Западът последователно разрушава „фундаменталните основи на стратегическата стабилност и институциите за международна сигурност“.

Герасимов също така повтори фалшивите руски обвинения, че Западът спонсорира международния тероризъм.

Кремъл използва тази цялостна информационна операция за ескалация на отношенията с НАТО, за да се насочи конкретно към Франция, след като френският президент Еманюел Макрон наскоро призова Запада да разшири нивото и видовете помощ за сигурност, които изпраща на Украйна.

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу и френският министър на отбраната Себастиан Лекорню проведоха телефонен разговор на 4 април, като се съобщава, че това е първият им контакт от октомври 2022 г. насам.

Шойгу заплаши, че евентуалното разполагане на френски войски в Украйна ще „създаде проблеми за самата Франция“ в отговор на изявлението на френския президент Еманюел Макрон от 16 март, че „може би в някакъв момент“ ще се наложи френски войски да действат в Украйна.

Разговорът на Шойгу с Лекорню вероятно е опит за пряко влияние върху неотдавнашните френски призиви към Европа и Запада да предоставят повече военна помощ и друга подкрепа на Украйна. Шойгу вероятно се е опитал да открои Франция, тъй като Макрон инициира продължаващия разговор за премахване на самоналожените от Запада ограничения върху подкрепата му за Украйна.

Шойгу вероятно се опитва също така да възпре бъдещи опити на която и да е западна държава да увеличи военната помощ за Украйна и да засили подкрепата за Украйна, като принуди западните лидери да се самоограничат от страх от руски ответни мерки.

Руският министър на външните работи Сергей Лавров също насърчаваше информационни операции, с които се демонстрираше интерес към преговори, а вероятните координирани информационни усилия на Лавров и Шойгу могат да са сигнал за нов кръг от засилена руска реторика относно преговорите.

Лавров използва среща на десетки чуждестранни посланици от незападни държави, за да осъди „мирната формула“ на Украйна, като същевременно заяви, че Русия е готова да преговаря при изгодни за Кремъл условия.

На 4 април Лавров говори на „кръгла маса“ на повече от 70 чуждестранни посланици в Дипломатическата академия на руското Министерство на външните работи (МВнР) и повтори няколко шаблонни разказа, в които се твърди, че Украйна е отговорна за започването на войната през 2014 г., и за предполагаемото участие на Украйна в неотдавнашното терористично нападение в Москва.

Лавров използва посланическата среща и за да разкритикува „мирната формула“ на украинския президент Володимир Зеленски и да призове присъстващите държави да не я подкрепят.

След срещата Лавров заяви пред журналисти, че според Русия „не е необходимо да се говори със Зеленски“, а вместо това Русия трябва да преговаря със Запада.

Руският президент Владимир Путин продължава да се опитва да балансира между противоположните усилия на Кремъл да създаде социални очаквания за продължителни военни усилия на Русия и да успокои опасенията на руското общество относно икономическите последици от войната и трудовата миграция.

По време на речта си на 12-ия конгрес на Федерацията на независимите профсъюзи на Русия в Москва на 4 април Путин заяви, че през следващите години Русия ще изпитва голямо търсене на човешки капитал и ще се сблъска с недостиг на работна ръка.

Путин заяви, че бъдещият недостиг на работна ръка в Русия е „абсолютно сигурен“ и че за Русия е „критично важно“ да повиши производителността на труда и да модернизира и автоматизира различни икономически сектори, като например промишленото производство, услугите и аграрно-промишлената сфера.

ISW вече оцени, че политиките срещу имигрантите могат да влошат недостига на работна ръка в Русия и да влошат усилията на Русия за криптомобилизация и че е малко вероятно руските власти да се поддадат напълно на ултранационалистическите ксенофобски искания за драстично намаляване, ако не и премахване, на имиграцията в Русия за сметка на военните усилия и икономическите нужди на страната.

Путин също така заяви, че Русия не е прехвърлила икономиката си на военна основа и че вместо това руската икономика е „доста балансирана“ и изпълнява всички социални мерки.

Путин все пак отбеляза, че руското правителство съсредоточава усилията си и административните и финансовите си ресурси върху развитието на руската отбранителна промишленост. Внушенията на Путин, че руската икономика или е, или не е на военна основа в зависимост от избирателната група, към която се обръща, са фалшива двоица, тъй като през последните няколко години Русия постепенно, но ефективно мобилизира отбранителната си индустрия в подкрепа на инвазията си в Украйна.

Понастоящем Русия отделя приблизително една трета или повече от годишния си федерален бюджет за разходи за отбрана, а полският президент Анджей Дуда предупреди на 20 март, позовавайки се на неуточнени германски проучвания, че Путин засилва усилията си да преориентира Русия към военна икономика с намерението да може да нападне НАТО още през 2026 или 2027 г.

Източник: https://dnesnews.bg