Допитването е поредният опит на президента да раздруса политическата шахматна дъска, така че да я пренареди в своя полза.

Президентът не се вълнува нито от народовластието, нито от обществените конфликти около еврото

Помните ли, когато през 2023 г. политиците се сблъскаха заради 3-ти март? От ПП-ДБ искаха 24 май да се запише в Конституцията като национален празник с идеята да измести честването на подписването на договора от Сан Стефано. Тогава президентът Румен Радев се втурна да брани 3-ти март, даже обяви началото на „народно движение“, а негови сподвижници се захванаха да организират референдум. Сглобката, управлявала тогава, обаче бързичко изхвърли от Конституцията темата за честванията, което обезсмисли „народното движение“ и препъна замисъла на държавния глава да използва казуса с 3-ти март като основа за политическа платформа.

А той нямаше на какво друго да стъпи за политическите си амбиции.

Опитът му да въздейства отвътре на партийната система чрез различни проекти до голяма степен не сполучи. Кирил Петков и Асен Василев, които лансираше, светкавично се еманципираха от него и му станаха врагове (дотам, че дори ПП в един момент го заплашваше с импийчмънт). Партията „Български възход“, водена от бившия служебен премиер на Радев Стефан Янев, набра малко скорост, но бързо спихна. А ИТН на Слави Трифонов, която беше толкова дружелюбна към държавния глава, че неуспешно предложи референдум за президентска република, буквално за месеци рухна от водеща политическа сила до маргинална партия. За капак през 2023 г. се появи сглобката на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС – най-големият кошмар на Радев, тъй като обединяваше водещи политически сили във враждата им срещу него.

Тази комбинация обаче издържа по-малко от година и се разпадна, а

президентът започна да си връща изгубените позиции.

Той успя да придобие известно влияние върху служебните правителства, въпреки промените в Конституцията – отказваше назначения на министри (както беше с Даниел Митов), и даже на цели кабинети (както стана с предложението на Горица Кожарева). А откритата му война с Делян Пеевски накара всички противници на лидера на ДПС-НН да гледат на Радев като на съюзник.

От края на 2024 г. обаче имаме ново редовно правителство, при това с участието на две пропрезидентски партии – БСП и ИТН, и подкрепяно от Пеевски. Опозицията е слаба и разединена. И президентът, освен да се заяжда с властта за изгорели платки в новия F-16, няма какво друго да направи. А краят на мандата му бързо наближава.

Затова Радев се заоглежда за нова кауза в стил „3-ти март“,

която да му даде отскок за политическа кариера след президентството. Така се стигна до референдума за еврото, който Радев обоснова с това, че липсва единство в обществото за влизането в еврозоната и че гражданите са изключени от взимането на важното решение. Тези аргументи са донякъде валидни. Много хора са разтревожени и дори уплашени от еврото. Парламентът управлява с десетина процента доверие. Гражданите никой не ги пита за нищо, а ако трябва да сме честни, те самите не се натискат особено да се занимават с политика и обществени дела.

Точно Радев обаче ли е човекът, който може да поправи това? Та той е интегрална част от системата. За последните 5 години, откакто започна политическата криза, президентът е сред най-могъщите политически фигури в страната. За това време членството в еврозоната беше основна национална цел и Радев не се противопоставяше на това.

През 2022 г. например той публично оспори инициирания от „Възраждане“ референдум срещу еврото, като заяви, че допитване не може да се проведе по ратифицирани международни договори. Държавният глава не направи нищо, за да започне национален диалог и образоване на хората по темата. И въобще не може да се брои за поддръжник на пряката демокрация – та нали той игнорира един от малкото успешни примери за референдума в страната, а именно допитването за отделяне на Обзор в самостоятелна община от 2021 г.

При това положение какво трябва да си помислим сега, когато той внезапно узря за идеята за референдум? Че го прави от грижа за демокрацията и благосъстоянието на гражданите? Е, не сме чак толкова наивни. Имаше време, когато гражданите можеха да бъдат въвлечени в този процес. То обаче беше безобразно пропиляно.

Освен това, ясно е, че референдумът няма да се случи. Той ще се сблъска и с Конституцията, и с политическата съпротива на по-голямата част от парламента и на правителството. Радев знае това и всъщност залага, че нещата ще се развият точно по този начин.

Политическият му план е общо-взето ясен.

Каузата за отлагане на еврозоната ще обедини политическите и идеологическите противници на еврото с многото уплашени граждани, които вярват, че в еврозоната България ще претърпи тежки икономически загуби или дори стопанска катастрофа. Ще доведе и до отлив на подкрепа от политическите сили, стоящи зад еврото, сред чиито поддръжници не са малко тези, които се дърпат от смяната на валутата.

Всички тези хора ще видят в Радев обединителна фигура, която да им бъде защитник и водач. Бонус за президента е разделението в управляващата коалиция, след като ИТН се обяви в подкрепа на допитването. Крайният резултат ще бъде поредно отслабване на партийната система, което

ще направи по-лесно за Радев да я превземе,

веднъж като напусне „Дондуков“ 2.

Ако парламентът публично отхвърли допитването, това ще му позволи да обрисува политическите си противници като врагове на демокрацията, които авторитарно решават бъдещето на гражданите вместо тях. А себе си ще лансира като пазител на народовластието, който иска да възстанови на гражданите политическата им сила (въпреки че самият той игнорира волята на жителите на Обзор от години). Популистко е отвсякъде, но в наши дни нищо не печели по-бърза и широка подкрепа от отявления популизъм.

В този смисъл, идеята за референдум няма нищо общо с конфликтните обществени нагласи за еврото, нито с отказа на политическата класа да се допитва до народа. Това е просто поредният опит на Румен Радев да раздруса политическата шахматна дъска, така че да я пренареди в своя полза. Времето му на „Дондуков“ 2 изтича и затова президентът е нетърпелив и агресивен. Готов е да срути партийната система, ако трябва. И популистката инициатива за допитването е таранът, с който ще го направи.

Източник: https://www.segabg.com/

Източник: https://dnesnews.bg